— Ще извадя приборите и ще донеса задушеното тук.
— Да вечеряме до камината – каза с кадифен глас той, – много по-уютно е.
Уютно… Устата й пресъхна. Треперещите й ръце едва се справяха. Забеляза, че Зак отива при уредбата и започва да разглежда дисковете. Малко по-късно стаята се изпълни с нежния глас на Барбара Стрейзанд. Измежду десетките дискове бе избрал точно Барбара Стрейзанд.
По-уютно.
Главата й се завъртя. Тя се пресегна за две салфетки, остави ги върху подноса, след което опря ръце на плота с гръб към всекидневната и си пое дълбоко дъх. По-уютно. В неговия речник това бе синоним на „предразполагащо към по-голяма интимност”, „романтично”. Знаеше го прекрасно – така както ясно съзнаваше, че взаимоотношенията им се бяха променили в мига, в който реши да остане с него, вместо да го остави да умре при потока или да го върне в къщата и веднага да избяга, за да се обади в полицията. И той го знаеше. Доказателствата бяха налице – в погледа му имаше някаква мекота, а в гласа му долавяше нежност, която я караше да губи контрол. От самообладанието й не беше останало нищо, никакви аргументи за и против нямаха значение, невъзможно беше да се скрие от истината.
А истината бе, че го желаеше и той й отвръщаше със същото. И двамата го знаеха. Постави сребърните прибори върху подноса и отново хвърли поглед към Зак. Той седеше на дивана и я наблюдаваше – отпуснат, спокоен и много привлекателен. Нямаше да бърза и очевидно не бе никак притеснен – нямаше и защо, без съмнение се бе любил със стотици жени преди нея, много по-красиви и опитни от нея.
Едва се сдържа да не започне да подрежда чекмеджетата в кухнята. Зак проследи с поглед как се връща при дивана и се навежда, за да постави подноса на масата. Движенията й му напомняха за уплашена газела. Докато подреждаше приборите върху покривката, огънят хвърляше бляскави отблясъци по гъстата й кестенява коса. На тази светлина кожата й сияеше с необикновена мекота. Дългите, тъмни мигли засенчваха гладките й бузи. Той за пръв път забеляза, че Джули има много красиви ръце с дълги пръсти и добре оформени нокти. Изведнъж в главата му изплува яркият спомен за начина, по който същите тези ръце галеха лицето му при потока, за това как го бе люляла в прегръдките си, молейки го да стане. Тогава всичко бе приличало на сън, който той гледаше отстрани, но в леглото спомените му се избистриха и подредиха. Припомни си как ръцете й оправяха одеялата, тревогата в гласа й… Докато я гледаше, Зак за пореден път се възхити на необикновеното й, по детски невинно излъчване. Даде си сметка, че Джули отказва да срещне погледа му и веднага потисна усмивката си. През цялото време, откакто бяха заедно, тя му се бе противопоставяла и го беше предизвиквала, дори беше успяла да го надхитри и да избяга; след което му спаси живота. И въпреки невероятната си смелост и проявената воля сега, когато най-после бяха постигнали примирие, неочаквано проявяваше необичайна срамежливост.
— Ще донеса вино – каза Зак и побърза да донесе бутилка и две високи чаши.
— Не съм слагал отрова вътре – отбеляза той, когато малко по-късно я видя да протяга ръка към чашата, за да я отдръпне веднага като опарена.
— Не съм си и помисляла такова нещо – засмя се Джули. Този път надигна чашата и отпи. Ръката й трепереше. Сигурно се притеснява за това, което щеше да се случи тази нощ, реши Зак; явно си даваше сметка, че той цели пет години не се е докосвал до жена. Сигурно се страхува, че ще й се нахвърли веднага след вечерята или че ще загуби контрол над себе си и ще свърши две минути след като започнат да се любят. Не му беше ясно защо това трябваше да я притеснява чак толкова. Ако някой трябваше да се пита дали след всичките тези години въздържание ще успее да продължи акта дотолкова, че да й достави удоволствие, то това беше само той. Тази мисъл наистина го тревожеше.
Реши да се опита да я накара да се отпусне, като насочи разговора към приятни, неангажиращи неща. Прехвърли наум евентуалните теми, които го вълнуваха, и се принуди да отхвърли като неподходящи забележките за красотата на тялото й, великолепните й очи и с най-голямо неудоволствие – обещанието й при потока да спи с него. Последното го накара да си припомни и другите неща, които бе казала в спалнята този следобед, докато изтръпнал и парализиран от студа, Зак не бе имал сили да й отговори. Сега беше почти сигурен, че тя не искаше той да чуе признанията й. Дали не беше халюцинирал? Щеше му се Джули да му разказва за учениците си – обожаваше да слуша историите й. Тъкмо смяташе да насочи разговора към тях, когато видя, че тя го гледа особено.
— Какво има?
— Чудех се – изрече тя – дали наистина гумата беше спукана?