Унизителни сълзи пареха в очите на Джули и тя примигна, за да ги задържи. Това не убягна от погледа на Тери, която прие сълзите й като потвърждение, че е засегнала кървяща рана – както беше в действителност.
— Мразиш себе си, че вярваш и мечтаеш, но не можеш да се спреш, затова съчиняваш чудновати истории, които разказваш на децата в „Ла Сал” – приказки за грозни деца, които някой ден успяват да намерят семейство, обич и щастие.
— Не е вярно! – извика момичето и се изчерви до корените на косата си. – Според вас аз съм лигаво мамино детенце. Нямам нужда от никаква обич, нито пък децата от „Ла Сал”. Не ми трябва обич, не я искам. Щастлива съм…
— Знаеш, че това не е вярно. Някой ден с теб ще си кажем цялата истина, пък и още не съм свършила… Истината е една, Джули. По време на изпитателната програма открихме, че си едно чудесно, смело и много умно малко момиче. – Тя се усмихна на слисаното дете и продължи: – Единствената причина, поради която все още не си се научила да четеш и да пишеш, е, че си пропускала много учебни часове поради заболяване. Това няма нищо общо с умствените ти способности – това, на което ти казваш „да си умен”, а ние наричаме „интелигентност”. С малко помощ в началото ще се справиш. И още нещо – продължи жената, – освен че си умна, изпитваш естествена нужда да бъдеш обичана такава каквато си. Затова не желаеш да виждаш другите деца наскърбени и правиш всичко възможно да ги направиш щастливи, като им разказваш приказки и крадеш разни неща заради тях. Знам, че мразиш своята чувствителност, но повярвай ми, това е едно от най-ценните ти качества. Така че всичко, което трябва да направим, е да намерим подходящо обкръжение за теб – то ще ти помогне да станеш прекрасна млада жена…
Джули пребледня, като си мислеше за непознатата дума обкръжение – звучеше като институция, сигурно беше нещо като затвор…
— Познавам подходящите осиновители за теб – Джеймс и Мери Матисън. Госпожа Матисън беше учителка и ще ти помогне да се справиш в училище. Преподобният Матисън е пастор…
— Свещеник! – извика Джули и поклати глава при спомена за проповедите за адските огньове и вечното проклятие. – Не, благодаря. Предпочитам затвора.
— Никога не си била в затвор, за да знаеш какво предпочиташ – заяви доктор Уилмър и продължи да й говори за новия й дом.
— Семейство Матисън се преместиха в малък град в Тексас преди няколко години. Имат двама сина – с три и пет години по-големи от теб и за разлика от другите семейства, при които си живяла, тук няма да има други осиновени деца. Ще бъдеш член на истинско семейство, Джули. Ще имаш дори и собствена стая – знам, че и двете неща са нови за теб. Говорих с Джеймс и Мери Матисън за теб – очакват те с нетърпение.
— Колко време ще остана при тях? – попита Джули. Опитваше се да не се вълнува за нещо, най-вероятно временно, от което така или иначе няма да излезе нищо.
— Завинаги, ако ти хареса и ако си готова да следваш едно строго правило, от което самите те се ръководят – честност. Това значи край на кражбите, на лъжите и на бягствата от училище. Всичко, което искат от теб, е да бъдеш искрена с тях. Те ти вярват и желаят да станеш част от семейството им. Госпожа Матисън ми позвъни преди малко и вероятно вече е тръгнала по магазините, за да купи игри и пособия, които ще ти помогнат да се научиш да четеш възможно най-бързо. Тя очаква да я придружиш, когато купува разни неща за стаята ти, за да бъде по твой вкус.
— Те не знаят, че съм арестувана, нали? Имам предвид за бягствата от училище – уплашено попита момичето.
— Знаят всичко – отговори остро доктор Уилмър. – И за бягствата, и за опита за кражба на автомобил.
— И въпреки това искат да живея при тях? Сигурно ужасно се нуждаят от парите, които ще им плащат от службата за осиновяване.
— Парите нямат нищо общо с решението им. Те са едно изключително семейство. Нямат много пари, но са надарени с други богатства – дар, който искат да споделят с едно дете, което го заслужава.
— И те смятат, че аз заслужавам? – в гласа на Джули звучеше насмешка. – Никой не ме искаше, преди да ми направят полицейско досие. Защо ще ме искат сега?
Доктор Уилмър стана и започна да се разхожда около бюрото си.