Когато краката и бедрата й докоснаха неговите, по тялото му премина силна тръпка. Тя леко следваше стъпките му с вродена грация. Бузата й докосна гърдите му и сърцето му запрепуска лудо. Дори не я беше целунал, а тялото му вече пулсираше от желание. За да се разсее, Зак се опита да се сети за подходяща тема за разговор. Спомни си, че им беше приятно да се шегуват за спуканата от него гума, и реши, че могат да се посмеят и на други събития, които не им се бяха сторили никак забавни. Преплете пръсти с нейните и като притисна ръката й към гърдите си, проговори в косите й:
— Между другото, госпожице Матисън, по повод на непредвидената ви разходка със снегохода днес…
Джули веднага долови игривия му тон и го погледна с такава обезоръжаваща невинност, че Зак едва се сдържа да не се разсмее.
— Да? – каза тя.
— Къде, по дяволите, изчезна, след като прелетя над оня ръб?
— Приземих се до един голям бор.
— Хитър план, наистина – закачи я Зак. – Ти си остана невредима и суха, а аз трябваше да се мятам като полудяла сьомга в оня леден поток.
— Никак не беше смешно. Постъпката ти днес беше много смела.
В очите й блестеше възхищение, а тонът й издаваше неподправено благоговение. След унизителния съдебен процес и деградацията на личността в затвора за Зак беше извънредно приятно отново да бъде третиран като човек, а не като животно. Погледът й, който му казваше, че за нея той е смел и достоен мъж, беше дар от небето, надхвърлящ и най-смелите му мечти. Искаше му се да я грабне в прегръдките си, да се изгуби в сладостта й, да се покрие с тялото й като с одеяло, да потъне дълбоко в нея; искаше да е най-добрият любовник, който някога е имала, да превърне тази нощ в незабравима не само за себе си, но и за нея.
Джули забеляза, че очите му се спряха върху устните й, и зачака с нетърпение най-после да я целуне. Когато разбра, че това няма да стане, прикри разочарованието си с най-блестящата си усмивка и се опита да се пошегува:
— Ако някога дойдеш в Кийтън и срещнеш Тим Мартин, моля те да не му казваш, че съм се целувала с теб тази вечер.
— Защо?
— Защото той се сби с последния ми кавалер.
Колкото и абсурдно да беше, за пръв път в живота си Зак изпита ревност.
— Мартин гаджето ли е?
Засмя се на намусената му физиономия.
— Не, той е мой ученик. Голям ревнивец!
— Вещица! – извика Зак и я притисна към себе си. – Разбирам прекрасно как се е чувствало горкото момче.
— Нали не мислиш, че ще ти повярвам, че ревнуваш? Той впери жаден поглед в устните й и промърмори:
— Само преди пет минути бих се заклел, че съм неспособен на подобни чувства.
— Аха! Как ли пък не! Преигравате, господин Кинозвезда!
Зак изстина. Ако трябваше да избира между това Джули Матисън да го приеме в леглото си, смятайки го за избягал престъпник, или да се отнася с него като с кинозвезда, без колебание би предпочел първото. То поне бе истинско, а не някаква илюзия. Повече от едно десетилетие бе живял с ролята на сексуален обект и в реалния живот. Много жени искаха да прекарат една нощ със Закари Бенедикт. Не с мъжа, а с екранния образ. Всъщност за пръв път тази вечер бе изпитал усещането, че е желан заради самия себе си, а сега излизаше, че е сбъркал.
— Защо ме гледаш така? – внимателно го попита Джули.
— Защо изрече думата „кинозвезда” точно в този момент?
— Отговорът няма да ти хареса.
— Нищо, опитай!
Тонът му я накара да присвие очи.
— Хубаво тогава, казах го, защото мразя двуличието.
Зак сви вежди.
— Не би ли могла да бъдеш малко по-конкретна?
— Разбира се отвърна смело тя. – Използвах думата, защото ти се преструваше, че ревнуваш, и дори прояви наглостта да твърдиш, че никога преди не си изпитвал подобни чувства. За мен това е проява на безочие и двуличие, особено като вземем предвид факта, че най-вероятно аз съм най-непривлекателната жена, с която някога си флиртувал. Освен това ще те помоля, понеже аз самата не се отнасям вече с тебе като с избягал убиец, да престанеш да ме третираш като някаква… глупава почитателка, която трябва да омаеш до самозабрава с няколко комплимента. – В този миг забеляза гневното му изражение и като отмести очи от неговите, се вторачи в рамото му, смутена, че избухването й може да му е разкрило истинските й чувства. В напрегнатата тишина извинително изрече: – Може би не трябваше да съм чак толкова конкретна. Съжалявам, твой ред е.
— За какво?
— Ами например да ми кажеш колко грубо и невъзпитано се държах преди малко.
— Добре. Груба беше.
Беше спрял да танцува. Джули си пое дълбоко дъх и погледна безизразното му лице.