Той не можеше повече да се владее. Устните му се впиха отчаяно в нейните, а пръстите му развързаха копринения колан на кимоното, което се разтвори и плъзна надолу в красива купчинка пред камината, за да може той да се отдаде на невероятните усещания да докосва голото й тяло.
Самозабравила се в прегръдките му, Джули все пак усети, че я полага на пода, но изплува от вцепенението си едва когато той се откъсна от нея. Отвори очи и го видя как сваля ризата си и я захвърля встрани. Погледът му я накара да се паникьоса – на светлината на огъня очите му блестяха с жесток пламък, докато жадно оглеждаха тялото й; страстта караше лицето му да изглежда сурово и напрегнато. Тя инстинктивно вдигна ръце, за да прикрие гърдите си, но прегракналият му глас я спря:
— Недей!
Младата жена потръпна от този непознат глас. Зак дръпна ръката й и покри тялото й със своето. Джули инстинктивно разбра, че ако не го спре, само след секунди той вече ще е в нея.
— Зак! – прошепна. – Почакай!
Той не разбра думите й, но долови паниката в гласа й, както и факта, че тялото й се извива под неговото. – Зак!
Разбираше, че избързва, че не я е подготвил достатъчно, затова реши, че тя протестира именно срещу това.
— Трябва да ти кажа нещо!
С върховно усилие на волята той си заповяда да се отмести встрани, но когато се наведе към гърдите й, Джули хвана главата му, за да го спре и да го принуди да я погледне.
— Моля те! – Тя се вгледа в блестящите му очи и погали лицето му. Той целуна дланта й; сърцето й се изпълни с нежност. – Нека първо поговорим!
— Ти говори – дрезгаво отвърна Зак и я притисна към себе си, целувайки устните и врата й, като заедно с това плъзна ръка по гърдите й. – Аз ще те слушам! – Пръстите му продължиха надолу по плоския й корем към къдравия триъгълник между краката й. Джули се извъртя, хвана ръката му и поде тема, която според него бе възможно най-неподходящата за подобни обстоятелства.
— На колко години беше, когато се люби за пръв път? Зак затвори очи и преглътна.
— На дванайсет.
— А знаеш ли аз на колко бях?
— Не – рязко отвърна и се повдигна нагоре, за да целуне гърдите й, понеже кой знае защо Джули не искаше да бъде докосвана по-интимно. Цялото му тяло се бе напрегнало в очакване и той се опитваше да стимулира онези места, за които си спомняше, че носят най-бърза и най-голяма наслада на жените.
— На двайсет и шест – информира го тя с паника в гласа, когато устните му докоснаха зърното й.
Кръвта бушуваше в ушите му. Чу думите, но не осъзна съдържанието им. На вкус тя беше чудесна; превъзходното й тяло бе сякаш създадено за него. Гърдите й бяха малки, добре оформени и много женствени, каквато бе и самата тя. Ако проявеше същото желание, каквото бе показала, докато стояха прави, Зак бе сигурен, че ще я доведе до оргазъм още преди да е проникнал в нея, а после ще може да я люби както трябва. Щеше да я люби цяла нощ само ако най-накрая разтвореше краката си за него, вместо да продължава да дрънка глупости за това на колко години била… първият път… когато правила секс!
Джули разбра кога думите й най-после са стигнали до съзнанието му, защото в този миг Зак престана да я целува и се вцепени.
— За първи път ми е – прошепна тя.
Той отпусна чело на гърдите й, затвори очи и възкликна:
— Милостиви Боже!
Реакцията му я накара да мисли, че не е доволен от нейното откровение – съмненията й се потвърдиха, когато той най-накрая вдигна глава и се взря в лицето й, надявайки се, че не е разбрал правилно или че се е пошегувала. Беше го ядосала, а може дори и да бе отвратен, отчаяно реши Джули. Не бе имала намерението да го спира, само искаше да го накара да позабави темпото и да престане да се отнася с тялото й така… сякаш то бе свикнало с подобно отношение.
Зак не бе отвратен, а просто зашеметен от изненада. Според него не бе възможно да съществува двайсет и шест годишна девственица, която на всичкото отгоре бе красива, умна, образована и привлекателна.
Като се взираше в хубавото й, загрижено лице, той внезапно започна да разбира странното й поведение до този момент. Спомни си отчаяния изблик, с който бе посрещнала новините предния ден. Сети се и за отговора й на въпроса, дали е сгодена: „Обсъждаме такъв вариант!” Явно единственото, което бяха правили с годеника й, е било да говорят за любов, вместо да я изживяват истински. Дори Зак я бе сравнил с момиченце от църковен хор!
Сега, когато знаеше миналото й, сегашното й поведение го объркваше още повече. Тя бе бранила девствеността си дори и от мъжа, който явно я обичаше и й предлагаше почтено и осигурено бъдеще. Тази вечер обаче Джули бе готова да се отдаде на един неспособен на истинска обич избягал затворник, който не можеше да й предложи нищо в замяна. Точно в този момент съвестта му избра да се обади след години мълчание, за да му напомни, че евентуалният годеник на Джули сигурно дори и не се бе опитал да я накара да се прости с девствеността си. Ако му бе останало някакво чувство за чест и приличие, Зак би трябвало да остави момичето на мира. Вече беше сторил твърде много – бе я отвлякъл, унижавал и опетнил доброто й име. Нямаше да има никакво извинение за него, ако спеше с нея.