Слабите протести на съвестта му обаче съвсем не бяха достатъчни. Желаеше я! Трябваше да я има на всяка цена! Съдбата му бе отнела достойнството, свободата и бъдещето, но по някаква незнайна причина бе решила да му подари Джули в последните дни от живота му. Нищо не бе в състояние да го откаже от намерението да я има.
Зак продължаваше да се взира в нея, докато накрая треперещият й глас го върна към действителността, за да го накара да се убеди за сетен път колко неопитна в тези неща бе тя всъщност.
— Не мислех, че ще се ядосаш – очевидно бе изтълкувала мълчанието му съвсем погрешно.
С тежка въздишка той й отвърна:
— Не съм ядосан на теб, а на себе си.
Джули се взря в лицето му.
— Защо?
— Защото това няма да ме спре. Защото за мен няма никакво значение, че ти е за пръв път, че не си го правила дори с мъж, който те обича и е готов да остане с теб, че може да забременееш… В момента нищо няма значение… – прошепна и сведе устни към нейните – освен това…
Но нейната неопитност все пак бе от значение. Заради нея Зак прекъсна целувката им и се опита да се овладее до такава степен, че да започнат всичко отначало.
— Ела – тихо каза и прегръщайки я, се обърна настрани така, че тя да лежи с лице към него и с глава, опряна на рамото му. Започна да я гали нежно по гърба; бе твърдо решен да й достави удоволствие, дори и това да му струва живота. Трябваше да я възпламени, без той самият да се възбужда повече.
Джули лежеше в ръцете му, объркана от внезапната промяна в настроението му; страхуваше се, че се е отказал от предишните си намерения спрямо нея. Неспособна да се сдържа повече, тя каза с треперлив глас:
— Не исках да правя чак такъв проблем от… това, че ми е за пръв път. Нямах намерение да те спирам, а само да те накарам да забавиш малко темпото.
Зак разбираше колко трудно бе за нея да направи подобно признание. В гърдите му се надигна същото чувство на невероятна нежност към нея, което бе изпитал преди. Леко повдигна брадичката й:
— Не го разваляй и за двама ни, като го омаловажаваш! Истината е, че никога преди не съм имал отговорността… или честта… да бъда първият мъж в живота на една жена, тъй че в известен смисъл и аз съм новак в тези неща. Отмести от бузата й кичур коса, прокара пръсти през нея и я остави да се разпилее по лявото й рамо, като заедно с това каза: – Сигурно през всичките тези години в Кийтън си подлудявала момчетата, карайки ги да се чудят каква ли си всъщност.
— Какво имаш предвид?
— Ами аз започнах да гадая какво ли ще е да прокарам пръсти в косата ти още от вчера, а те познавам само от два дни.
От думите му по цялото й тяло се разля приятна топлина. Зак веднага забеляза промяната в изражението й и усети как се отпуска в ръцете му. С много нежност и искреност в гласа той й призна:
— Знаеш ли за какво си мислех през цялото време, докато вечеряхме снощи?
Тя поклати глава.
— Чудех се какъв ли е вкусът на устните ти и дали кожата ти е наистина толкова мека, колкото изглежда.
Джули усети, че попада в плен на някаква прекрасна, чувствена магия. Зак разпери пръсти върху бузата й и каза:
— Кожата ти е дори по-мека, отколкото очаквах. – Проследи с поглед милувката на палеца си върху устните й. – А устните ти… Божичко, вкусът им е вълшебен! – Ръката му неумолимо се плъзна надолу по врата и рамената й, след което бавно покри едната гърда.
Джули се вгледа в гъстите, къдрави косми по гърдите му.
— Не си отмествай погледа! – прошепна й и тя послушно вдигна очи към неговите. – Имаш прекрасни гърди!
Според нея това беше толкова далече от истината, че я накара да се съмнява и в другите неща, които й бе казал. Зак видя скептичното й изражение и тъжно се усмихна.
— Ако не беше така – рече, леко разтривайки зърното й с палец, – тогава ти ми обясни защо умирам да ги докосвам, да ги гледам, да ги целувам… – Зърното под пръста му се стегна в малка пъпчица и Зак отново усети как го обхваща предишната силна възбуда. – Знаеш, че е така, Джули! По лицето ми е изписано колко силно те желая!