Зак се отпусна върху нея, без да излиза от тялото й. Останал без дъх от върховното усилие, той я прегръщаше и галеше по гърба, опитвайки се да не мисли за нищо, да продължи изживяването възможно най-дълго. След няколко минути реалността все пак надделя. Сега, когато страстта му най-после бе задоволена, вече нищо не стоеше между разума и съвестта му. Започна да се терзае заради действията и постъпките си през последните три дни.
Зак смяташе, че само дни или дори часове, след като напусне сигурното си убежище, ще бъде вече мъртъв. Сега му се щеше да го бяха заловили още преди да я беше срещнал. Преди да влезе в затвора никога не би и помислил да въвлече някого в своите проблеми, камо ли да заплашва жена и накрая да я изнасили. Явно затворът го беше превърнал в откачен социопат, без каквито и да е принципи, морал и съвест.
Малко щеше да му е просто да го застрелят. Така беше потънал в мислите си и отначало не обърна внимание, че жената в ръцете му плаче. Онемял от съжаление, той я положи на килима, но Джули продължи да притиска мокрото си лице към него.
Зак се надигна на лакът и отчаяно се опита да я успокои, отмествайки нежно прилепналите към бузите й влажни къдрици, като заедно с това се помъчи да преглътне заседналата на гърлото му буца. – Джули – прошепна дрезгаво, – ако можех, бих поправил всичко, което ти сторих. До тази вечер поне имах извинението, че действията ми са продиктувани от отчаяна нужда… Но това… – Преглътна отново и отмести още един кичур коса от слепоочието й. Лицето й бе притиснато към гърдите му, така че не можеше да види реакцията й. Единственото, което знаеше, бе, че тя престана да се движи от момента, в който бе заговорил.
— Това, което ти направих току-що – продължи Зак, – няма никакво извинение. Обяснения – да, но извинения – не! Въпреки своята невинност сигурно разбиращ, че пет години въздържание са много време за един мъж… – Изведнъж осъзна, че към всичко останало сега прибавяше и обидата и унижението, че след сексуалните си лишения би могъл да се задоволи с първата попаднала му жена. – Не, не затова се държах така тази вечер! Това е само част от обяснението. Най-съществената причина е, че те пожелах още в мига, когато… – замълча отвратен от себе си.
След един безкрайно проточил се миг на пълно мълчание жената в прегръдките му най-накрая проговори:
— Продължавай.
Зак сви изненадано вежди и попита:
— Искаш да продължа, така ли?
Джули само кимна, без да помръдне.
— Да, тъкмо беше стигнал до съществената част.
— Съществената ли? – повтори неразбиращо той.
Тя вдигна глава. Въпреки че очите й още бяха влажни, закачливата й усмивка накара сърцето му да подскочи.
— Началото ти беше много слабо – прошепна. – Не трябваше да казваш, че съжаляваш. После продължи да ме обиждаш, наричайки ме наивна, след което заяви, че едва ли не всяка жена би ти свършила работа след толкова години въздържание. .
Зак я гледаше невярващо. Заля го вълна на огромно облекчение. Съзнаваше, че има прекалено голям късмет и че се измъква твърде лесно, но се хвана за думите й като удавник за сламка.
— Ама това ли казах наистина?
— Горе-долу.
Той се ухили, заразен от веселостта й.
— Твърде некавалерско от моя страна!
— Така си е – съгласи се Джули с престорено високомерие. Преди минута го бе държала в капана на пълното отчаяние, пет минути по-рано му бе подарила невероятно сексуално преживяване, а сега го караше да се смее. Зак смътно съзнаваше, че никоя друга жена не бе имала такова влияние върху него, но сега не му се мислеше за причините. Искаше да се радва на момента и да забрави, го очаква твърде кратко бъдеще.
— При тези обстоятелства – усмихна се той, галейки бубата й – какво трябваше да кажа и да направя според теб?
— Е, нали знаеш, че нямам кой знае какъв опит в тези работи…
— Всъщност никакъв – поправи я той, особено доволен от факта.
— Обаче съм изчела стотици любовни сцени в книгите…
— Това не е книга.
— Вярно, но има някои очевидни сходства.
— Например?
Джули изведнъж стана сериозна. В погледа й се четеше искрена възхита.
— Ами например – прошепна – жените в романите се чувстват точно както се чувствах аз, докато ти беше в мен.
— Как по-точно?
— Желана. Необходима. Жизнено необходима. И единствена. Чувствах се – цяла!