— Няма да стане. Задникът ти ще измръзне.
— Ами смятах първо да го облека в нещо – информира го Джули. – Чистият въздух и физическите упражнения са най-доброто лекарство за всякакви болести.
— Освен при измръзване!
Тя го замери с една възглавница и се измъкна от завивките.
— Винаги ли трябва да имаш последната дума?
— Очевидно!
— Тогава ще трябва да продължиш да си говориш сам, защото аз излизам навън – заяви, навличайки робата си. – Въпреки безбройните чувствени наслади, които предлага компанията ти, просто трябва да подишам чист въздух и да постоя малко на слънце. Ако сега си бях у дома, щях да съм излязла с класа си на двора.
— „Чувствени наслади”! – повтори той усмихнато. – Страхотно определение! Харесва ми!
— Не съм и очаквала друго! – скара му се шеговито.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Джули стоеше пред огромното огледало и си сушеше косата, докато Зак се бръснеше. Вместо да отиде в по-малката баня, както тя мислеше, че ще направи, той също се бе изкъпал тук. Имаше нещо твърде интимно в това да споделиш банята си с мъж, реши тя, нищо че въпросната баня бе колкото половината й къща и осигуряваше пълна самостоятелност. Но звуците се чуваха пределно ясно – шума от душа, течащата вода, когато се бръснеше. Преди да влезе в кабинката под душа, Джули прикри стъклената врата с една от големите пухкави кърпи, за да не може той да я види, когато мине покрай нея – предвидливост, която се оказа много необходима.
Загърната в друга зелена хавлия, тя тъкмо отиваше към спалнята, за да си вземе джинсите, когато Зак извика след нея:
— Облечи нещо от гардероба тук!
Стресната, защото това бяха първите му думи, откакто се бяха къпали заедно в банята, Джули се извърна и го видя да стои до мивката с насапунисано лице.
— Не. Снощи го направих и след това цяла вечер съжалявах. – Загледа го как се бръсне с отмерени, точни движения.
— Знаех си, че ще спорим по този въпрос! – каза той.
— Хубаво е поне веднъж аз да изляза победител в спор с теб!
Тя влезе в спалнята и се отправи към стола, на който бе сложила дрехите. Нямаше ги. Ядоса се и се върна в банята.
— Няма да облека чужди дрехи!
— Каква възбуждаща мисъл за ненаситник като мен – да те гледам как цял ден се разхождаш гола!
Джули строго отвърна:
— Искаш твърде много от мен, човече! Зак, полагам огромни усилия да се сдържам…
Той преглътна смеха си и реши, че тя изглежда прекалено хубава, за да си дава труда да й отговаря.
— Зак – заплашително започна, като продължаваше да настъпва към него, – искам да ми донесеш дрехите на секундата!
Младият мъж се засмя:
— И какво ще стане, ако не се подчиня на заповедите ви, госпожице Матисън? Сигурно ще ме оставите след часовете…
— Преговори по този въпрос няма да има – заяви му високомерно. Той захвърли кърпата и се извърна към нея с ослепителна усмивка.
— Имаш страхотен речник! Между другото, защо не говориш с тексаски акцент?
Джули не го чу. Стоеше и изумено гледаше двойника на сексапилния, приказен мъж, който бе гледала на екрана в продължение на толкова години. До този момент човекът Закари Бенедикт никога не й бе напомнял Закари Бенедикт — кинозвездата, така че й беше много лесно да забрави кой всъщност беше той. Прекараните пет години в затвора бяха изострили чертите на лицето му, около очите и устата му се бяха врязали дълбоки бръчки и така той изглеждаше някак по-стар и загрубял, отколкото беше в действителност. Но сега той отново беше предишният Зак и Джули не можеше да не отстъпи уплашено назад пред красивото лице на този непознат мъж.
— Защо ме гледаш така, сякаш са ми пораснали рога?
Гласът поне беше същият. Това я поуспокои и тя упорито повтори:
— Искам си дрехите!
Той се облегна на мраморната мивка и й се ухили закачливо.
— Няма как, миличка! Избери си нещо от гардероба!
Нежното обръщение, дошло от устата на мъжа, който от избягал престъпник се бе превърнал в кинозвезда, не направи никакво впечатление на Джули. Беше твърде отчаяна и изнервена.
— По дяволите, искам си моите…
— Умолявам те – тихичко я прекъсна, – да облечеш нещо от този гардероб! – Тя отвори уста да протестира, но Зак побърза да изрече с равен тон: – Хвърлих дрехите ти в огъня.
Разбра, че е победена, но начинът, по който го бе направил, едновременно я обиждаше и ядосваше.
— За една бивша кинозвезда може и да са били просто някакви парцали, но за мене си бяха моите дрехи! Купих си ги с парите от заплатата си и си ги харесвах!