— Уморена съм и цялото тяло ме боли. Не можем ли да спрем и да си починем? — попита тя, като го гледаше през рамо.
Той изсумтя, а Пени съвсем ясно осъзна, че индианецът разбира езика й не повече, отколкото тя неговия. Пени се опита да погледне назад, но не видя и следа от преследвачи. Индианецът се засмя и каза нещо, което тя не разбра.
Постепенно започнаха да се движат по-бавно. Конете вече не бяха принуждавани да препускат, а просто вървяха, но команчите ги държаха близо един до друг и внимаваха да не се разпръснат. Спомни си, че индианците отглеждат и тренират коне със забележително майсторство. Сега тя повече почувства, отколкото видя, как войнът зад нея управлява животното, което и двамата яздеха. Команчът рядко използваше юздите. Направляваше животното само с крака, колене и пети. Лек натиск с коляно караше коня да се обръща в една или друга посока. Въпреки че трепереше от страх, Пени се възхити от ездаческото изкуство на индианеца.
Скоро осъзна цялата сериозност на положението си — беше отвлечена. Най-напред бе твърде изплашена, за да плаче, но сега, след като бе слушала толкова ужасяващи истории за бели жени, превърнати от индианците в робини, не можа да сдържи сълзите си. Заплака, избърса сълзите, но очите й отново овлажняха и тя продължи да хлипа.
Индианецът зад нея изръмжа нещо, изчака за момент, след което я удари с юмрук по рамото. Тя изстена от болка, а войнът излая още нещо на своя език, което тя, разбира се, не разбра.
Нападението над ранчото бе станало почти при залез-слънце, може би час преди това. Тя бе забелязала как воините се появиха изведнъж, изникнали сякаш от нищото, тъй като лъчите на залязващото слънце заслепяваха погледа и не позволяваха да бъдат видени индианците, докато не се приближиха съвсем.
Сега слънцето бе залязло, но червенокожите продължаваха да яздят. Пени се чудеше колко още ще е в състояние да издържи, преди съвсем да полудее. Добре че поне стоеше изправена на седлото, а не просната напреки. Главата още я болеше от нахлулата в нея кръв, от тръскането и люлеенето. Но сега беше значително по-добре.
Приближиха до малък поток и оставиха конете да се напият с вода. Въпреки че Пени бе обиколила ранчото надлъж и шир, не знаеше за съществуването на този поток, тъй като никога не бе яздила толкова дълго в тази посока.
Тя поиска да пие. Индианецът не я разбра, но продължи да язди на известно разстояние от мястото, където бяха оставили конете да пият, слезе от коня си, хвана я и я смъкна от седлото. Тя се плъзна и падна на земята. Индианецът се засмя и докосна леко дългата й руса коса, която тя смяташе да измие и сплете тази вечер. Сега, разбира се, не можеше да направи това.
Той я побутна към водата и тя запристъпва внимателно. Поне беше с удобни обувки. Когато приближи потока, тя коленичи и загреба вода с пълни шепи. Индианецът я наблюдаваше внимателно, след това изсумтя, приведе глава към бистрата вода и жадно започна да пие. Миг по-късно вдигна глава, седна на земята и продължи да я наблюдава.
Попита я нещо. Пени поклати глава.
— Не те разбирам — каза тя.
Той изръмжа, произнесе една дума и посочи голите си гърди. Тя се намръщи в недоумение, а той повтори движението си.
— Уонтъби — каза той, а тя кимна.
— Уонтъби — повтори тя и посочи към него. След това посочи себе си. — Пени — каза тя.
Той изсумтя и се засмя, посочи я и изрече нещо, което изобщо не приличаше на името й. Той го повтори и Пени се заслуша по-внимателно.
— Пенуу — каза той, като я посочи с пръст.
Тя сви рамене, кимна с глава, повтори името си така, както той го бе казал, и посочи с ръка отново към себе си. След това индианецът се изправи, хвана я за рамото и я побутна към коня. Повдигна я и я качи на седлото, а когато дългата й пола покри главата му, от гърдите му се изтръгна весел смях. След това се метна на коня зад нея и обгърна тялото й с двете си ръце. Сложи длани на гърдите й и изръмжа, доволен от това, което усети. Само за миг ги притисна леко, след което хвана юздите и пришпори коня.
Не след дълго индианците отново подкараха животните, като продължиха да държат посока северозапад. Пени не знаеше почти нищо за северозападните земи, към които се бяха отправили, освен че в тази посока се намираха Стейкид Плейнс, където не вирееше почти никаква растителност и никога не валеше. Беше чувала, че в продължение на стотици мили не можеше да се намери и капка вода. Сигурно индианците нямаха намерение да се отправят точно натам.