Общинската мера — или както и да го наричаха този пуст парцел — едва се виждаше в мрака, затова той се принуди да изключи фаровете. Но трябваше да бъде много внимателен, защото имаше доста дълбоки и коварни дупки край пътя, пълни с дъждовна вода. Той вече бе забелязал няколко пътеки с дълбоки коловози, водещи към къщата, със следи от селскостопански машини. Потегли по първата, която му попадна пред погледа. Ориентираше се с помощта на късите фарове, но му пречеше непрестанното клатушкане на джипа по изровения черен път.
След четвърт час Майстора вече бе стигнал откъм задната страна на къщата. Насочи джипа към потока и там спря, в подножието на ниския хълм. Обърна колата с фаровете назад и пое към къщата. Леденостудените дъждовни струи забавяха хода му. След малко наближи една скала, но няколко крачки по-нататък се спря, усетил, че пред него има скална цепнатина, чиято дълбочина не му беше известна. Още по-напред се издигаха храсталаци, а зад тях — повалени дървета, които го усъмниха. Дърветата не бяха толкова високи, че да бъдат повалени от вятъра, нито пък изсъхнали, за да бъдат отсечени за огрев. Замисли се дали не е възможно тук да се крие някакъв капан.
Майстора продължи през храстите, но още по-предпазливо. Когато стигна до хълма, се спря, за да избърше мокрото си лице, а след това измъкна фенера от джоба си. Лъчът освети широка кухина, по чиито стени се стичаше вода. Първо провери пода на вдлъбнатината, а после и вътрешността. Лъчът не успя да стигне до дъното.
Майстора се усмихна. Възможно ли бе в това строго охранявано убежище Кроуфорд да не е предвидил таен изход за бягство? Когато засвистят куршумите, Кроуфорд ще се опита да избяга оттук, разчитайки, че резервният изход е безопасен.
И точно така ще стане, защото Майстора беше проверил всички сензори, скрити в цепнатините между камъните, но нямаше намерение да ги поврежда — подобна глупост би хрумнала само на някой наивен новак в занаята. Нито пък би рискувал да пресече зоната пред имението, където сензорите бяха разположени най-гъсто.
Майстора повдигна пластмасовия капак на евтиния спортен хронометър, който бе купил от една бензиностанция по пътя. Наближаваше осем часа. Оставаха още два часа до края на операцията. Реши, че е по-разумно да се презастрахова и да допусне, че ще се справи само за деветдесет минути.
По пътя си назад към мястото, където го очакваше джипът, той внесе още една корекция в плана: реши да започне от предната страна на имението. Ще заобиколи оградата, за да попадне пред фасадата на къщата, но без да навлиза в зоната, следена от сензорите. После ще разполага с достатъчно време да се върне и с малко намеса от негова страна тук и там убежището на Кроуфорд ще се превърне в негова гробница. И не само негова, но и на момичето.
Микробусът на аварийните електротехници прекоси градчето Бедфорд Хилс малко преди десет. Калабрезе беше сграбчил здраво волана, но главната му грижа си оставаше напрегнатото взиране — пред тях се стелеше пороен дъжд.
Зад него Джейкъб бе разгънал на коленете си пътната карта на района — разпечатка, извлечена от регистрите на общинската служба към графство Уестчестър. Като водач на групата той бе длъжен да съобщи на екипа кога се очаква да стигнат до имението.
Джейкъб усети как колата намали ход и се премести на седалката до водача. Видя, че наближаваха външната врата на имението. Изплашен заек прекоси шосето. За миг животното замръзна на място, с разширени от ужас червени очи, но веднага след това се стрелна в шубрака и изчезна. Джейкъб остана доволен, че Калабрезе дотолкова бе намалили скоростта, та дори не се наложи да прибягва до спирачките.
— Тук всички алеи са със заключени врати на оградата — недоволно промърмори Калабрезе. — Ще трябва да оставим микробуса на шосето. Но там пък прекалено ще бие на очи.
— Ще се справим, Винсент — успокои го Хари Джейкъб. — Само да влезем в имението.
Веднага след като микробусът спря, Джейкъб скочи на алеята, после отиде отзад и отвори вратата. Измъкна отвътре макарата с намотания на нея проводник, металната кутия с инструменти и прожектора с акумулатор, заедно с триножника. Отнесе ги в подножието на електрическия стълб. Останалите от екипа чевръсто поставиха около микробуса оранжевите пластмасови конуси, подобни на използваните от пътната служба. Ако се появи някоя кола, шофьорът ще забележи само измокрените електротехници, заети с възстановяването на електрозахранването към частното имение.