Джейкъб за последен път огледа сцената. Микробусът бе паркиран на завоя; конусите се виждаха добре от идващите коли, но не можеха да бъдат забелязани от къщата.
— Да започваме! — извика той.
Екипът беше готов да нахлуе в имението. Членовете му бяха великолепно обучени на всички възможни начини за проникване в сгради: през покрива, през асансьорните шахти, дори през тръбите на климатичните инсталации. Веднъж, при поредната нощна ежемесечна тренировка в Сентръл Парк, те се бяха натъкнали на група пийнали хулигани, което беше придало още по-достоверен вид на занятието.
Мъжете безмълвно се закатериха по каменната стена като привидения, тук-там откъртвайки някое камъче, събаряйки мокрите листа. Скочиха на меката почва и се спотаиха преди първата тераса.
— Докъде ще разширим периметъра на атаката? — сърдито изсумтя Калабрезе.
Джейкъб се надигна на лакти. Успя да зърне очертанията на къщата, замряла в мрака на по-малко от километър пред тях, с блещукаща светлина в прозорците на партера. Той нагласи инфрачервените очила за нощно виждане, остана за малко неподвижен, след което припълзя назад.
— Умно момче — задъхано рече той. — Не е наблъскал сензорите в оголените участъци, както би постъпил някой глупак. Не, той ги е разпръснал по краищата на моравата, дори между дърветата, където човек е принуден да върви на зигзаг. Датчиците са толкова нагъсто, че е невъзможно да не се натъкнеш поне на един.
— Можем ли да очистим проход сред тях? — попита Калабрезе.
Джейкъб измъкна от сака, окачен на гърба му, малък контейнер с втечнен азот.
— Само с един замах сензорите ще излязат от строя. Изчакай само десет минути.
Но сред проливния дъжд тези минути се сториха на смълчаните мъже двойно по-дълги. Най-после Калабрезе улови в слушалката гласа на Хари Джейкъб:
— По дяволите, попаднах на нещо, което не бях предвидил!
Пулсът на Винсент Калабрезе рязко се ускори.
— Какво е то?
— Нещо, заровено в земята, дяволите да го вземат. Апаратурата не може да го разпознае.
— Това са дървета, Хари — успокои го Калабрезе. — Някакви цепеници или просто боклук. Кой знае какво още е заровено там. Очисти проклетите сензори и се връщай при нас!
— Прието.
Джейкъб хвана контейнера, насочи го към най-близкия сензор, замаскиран като градинска лампа, и го метна напред.
— Хайде! — прошепна той.
И се затича към следващия, без да подозира, че беше безнадеждно закъснял.
Джейкъб се оказа прав: втечненият азот дезактивира всички сензори, един по един. Но в основата на тези датчици бе монтирано скрито устройство за наблюдение, с единствената задача да следи дали сензорът е все още изправен. Когато първият излезе от строя, към пулта в къщата веднага полетя предупредителен сигнал.
Алармирани от звънеца, Холис и Кроуфорд изтичаха към монитора. Червените точки на екрана мигаха тревожно — първо една, после две, три, докато по протежение на предната ограда не заблещука червенеещ се гирлянд от повредени сензори.
— Кучи син! — кресна Кроуфорд. — Успял е да се добере до нас и сега си разчиства периметър за нападение!
Веднага се хвърли да гаси светлините в къщата. После грабна ръката на Холис и напъха в нея дръжката на „Зиг Зауер“-а.
— Цели се в гърдите и смело натискай спусъка — прошепна той и взе автомата си. — Защото той няма да си губи времето.
Стисна я за рамото, за да я принуди да залегне на пода до прозореца.
Холис се извърна към монитора — около цялата предна фасада на къщата мигаха светли точки. Тя поклати глава.
— Тук има нещо нередно! Нали действа сам? Защо му е да разчиства толкова широк участък? Два или три сензора са му достатъчни. — Тя се спря. — При това съвсем скоро след пристигането ни… Как ли е успял да ни проследи толкова бързо?
Кроуфорд също не откъсваше поглед от монитора. Знаеше, че тя има право: този път дори и за Майстора постижението се бе оказало впечатляващо…
— Да не би да са пристигнали полицаите? — промълви Холис. — Те могат ли да ни открият тук?
— Не могат…
Джейкъб изпълзя от храсталака с полепнали по комбинезона му мокри листа.
— Пътят е чист — съобщи той.
— Сега стой настрани — обади се Калабрезе. — Ще ти докладваме за всеки етап от операцията.
Джейкъб стисна ръката на Калабрезе.
— Помни, че трябва да се промъквате крайно предпазливо.