— Отмести се!
Младата жена се намести на съседната седалка, а той натисна педала за газта и потегли към тунела. Острите скали счупиха страничните огледала. Камионът заподскача по неравния скалист под на тунела, а каменните стени одраха металната каросерия. Предното стъкло бе натрошено, но малките остри като бръснач късчета все още не се бяха разпаднали.
— Почти стигнахме! — извика Кроуфорд.
Холис се опитваше да следи светлината на фаровете, но те се люшкаха като подивели върху каменните стени. Отпред не виждаше нищо друго, освен непрогледен мрак. Докато не избухна ослепителна оранжева светлина.
Майстора седеше в джипа, но бе спуснал прозорците. Дъждът шибаше лицето му, докато той напрегнато се ослушваше за експлозията откъм аварийния изход.
Първо се показаха фаровете на камиона, последвани от грохота на двигателя. Каквото и возило да караше сега Кроуфорд, то нямаше да спаси нито него, нито момичето.
Майстора се облегна на седалката и подкара джипа обратно по разкаляния път. Подаде ръка през прозореца. Палецът му напипа червения бутон на детонатора. Секунда по-късно сигналът задейства заряда, който той бе скрил в пода на тунела.
От силния взрив джипът подскочи. Майстора се вкопчи в кормилото, докато колата му се носеше по пътя. Само за миг се извърна и видя пламъците, обхванали изхода на тунела, придружени от зловещ тътен.
19.
Пламъците можеха да превърнат на пепел всичко, попаднало в доста тесния тунел. Оцеляването на камиона се дължеше на погрешните изчисления на Майстора: той бе поставил взрива твърде навътре в тунела. Експлозията избухна малко след като камионът мина върху зарядите и силата на взривната вълна се пречупи в каменните стени.
Силата на взрива и пламъците биха били достатъчни да унищожат всяко друго превозно средство, но този камион представляваше стоманена кутия на колела, снабдена с най-здравите гуми на света от „Йокохама Максимс“, които оцеляха въпреки острите камъни по пода на тунела. Благодарение на тях камионът успя да измине много по-голямо разстояние, отколкото Майстора бе предвидил. Освен това резервоарът беше специален, огнеустойчив модел.
Майстора не предполагаше, че Кроуфорд, незасегнат от експлозията, ще запази контрол над камиона и ще успее да го измъкне през обхванатия в огън тунел — навън дъждът бързо угаси пламъците, ближещи боята на каросерията.
Кроуфорд усети как под гумите се разхвърча чакъл и камионът изскочи на калния път. Спря и се отпусна върху волана, заслушан в шума на двигателя, молейки се да не спре. Съскането на дъждовните капки върху горещата стомана и парливата миризма на изгоряла боя го накараха да потръпне.
Погледна към Холис, чието смъртнобледо лице контрастираше с опушеното черно стъкло.
— Ще издържиш ли? — попита той. — Ще се справиш ли?
Изнемощялата жена отвори уста, но не можа да издаде нито звук. Сякаш инстинктите й за самосъхранение я бяха изоставили. Опипа с ръце тялото си, за да провери за нещо счупено. Или за рани. Сетне се наведе към спътника си и прокара показалец по кървавата струйка на бузата му. Продължи нагоре и над слепоочието му напипа нещо топло и мокро.
Холис вдигна поглед към покрива на кабината и видя стърчащ болт, от който капеше кръв.
— Порязал си се — рече тя.
Той докосна с ръка раната си.
— Ще се оправя.
— Той почти успя — глухо промълви Холис. — Сигурно мисли, че сме мъртви.
— Да, засега. Ще разбере, че сме оцелели, когато в новините съобщят, че полицаите не са открили труповете ни. — Хвана я за ръката. — Трябва да се измъкнем оттук.
— Карай — прошепна Холис.
Нито Холис, нито Кроуфорд имаха време да гадаят какво се бе случило от другата страна на каменния тунел. Но Хари Джейкъб бе видял всичко.
Оставаха му само петнадесет метра до сградата. Ръцете му още трепереха и дулото на автомата подскачаше, когато се опита да го насочи към зейналите прозорци. Изстреля цял пълнител, после зареди още един. И още един. Докато усети колко се бе нагорещило дулото.
Хари Джейкъб захвърли автомата и тъкмо посягаше към пистолета на кръста си, когато избухна експлозията в тунела. За щастие успя да залегне в тревата, секунда преди взривната вълна да нахлуе в гаража и да го запокити към дърветата. Хари се претърколи в храстите. Наоколо хвърчаха трески и клони, отгоре му се посипаха мокри листа. До слуха му достигна бумтенето от ударите на металните късове, падащи по земята пред него. Остана да лежи сред пукота на горящите греди.