— Майстора няма откъде да знае подробности за тази къща, но вероятно е проучил съседните имоти. Донесъл е точно толкова експлозив, колкото му е бил необходим.
— Направил го е, защото някой му е казал къде да ни намери. Пол му го е казал.
Холис се изненада колко твърдо и безчувствено бе прозвучал собственият й глас, особено когато името на Пол се отрони от устните й. В този миг осъзна, че откакто Кроуфорд бе изложил доводите си относно Пол, независимо от протестите й, първите кълнове на съмнението бяха поникнали в душата й. Сега подозрението й се бе превърнало в увереност.
Младата жена разбра, че един ден, и то доста скоро, цялата тежест на това, което Пол й бе причинил, щеше да се стовари върху нея. Ала в този миг можеше единствено да се удивлява на умението, с което Пол бе уловил в мрежите си сърцето й.
— Бях толкова сигурна в него — промълви младата жена. — Толкова му вярвах.
Не му се искаше да увеличава болката й с думите, че понякога любовта и доверието могат да се окажат фатални.
— Как е могъл Майстора толкова бързо да се добере до нас? — попита Холис. — Ти каза, че той няма да бъде готов до утре.
— Или Макган е уредил всичко така, че да му даде възможност да действа по най-бързия начин, или Майстора е бил принуден да ускори нещата. Според статията в онова списание Балантайн и съпругата му ще присъстват на благотворително събиране на движението „Напред, Америка!“. Събитието е след два дни. Мисля, че Майстора не може да си позволи да се занимава по-дълго с нас.
— Означава ли това, че ще се откаже да ни преследва, когато узнае, че опитът му да ни убие не е успял?
— Не, разбира се.
Наближиха стоянката за камионите. На Холис й стори, че са се озовали сред някакъв карнавал. Наоколо бяха паркирани десетки тежки камиони и ремаркета в гъсти редици, а зад тях се издигаше крайпътен ресторант, облян в светлина.
Кроуфорд си проправи път сред колите и паркира. Холис протегна ръка към чантата си.
— Ще взема по едно кафе.
На Кроуфорд му се искаше да не се отбива никъде, освен в тоалетната, но не каза нищо.
— За мен черно, само с една лъжичка захар.
— Да не изчезнеш нанякъде!
Той уморено поклати глава. Пред колонките на бензиностанцията се бяха подредили дълги опашки, а движението по шосето беше необичайно оживено. Шофьорите неминуемо ще забележат белезите по техния камион, някои дори ще се приближат до кабината, ще го засипят с въпроси.
— Върви — рече той и махна с ръка. — Ще те чакам тук.
Холис пое към тоалетната, влезе вътре и веднага заключи вратата зад гърба си. За няколко минути остана неподвижна, с ръце под топлата струя, след което пусна студената вода и наплиска обилно лицето си. После влезе в тоалетната кабина и се заключи. Искаше да се освободи от цялата болка, от страха и мъката.
Не знаеше колко дълго време бе стояла там, опитвайки се да се окопити, без да се интересува, че Кроуфорд я чака в камиона. Изплакна устата си и бръкна в чантата, за да извади четката за коса.
Ресторантът имаше три барплота, всеки дълъг около петнадесет метра, с високи столчета, завинтени за пода. Покрай прозорците бяха поставени маси за шестима, а освен това имаше маси и в задния салон. Шофьорите я огледаха подробно, докато се приближаваше към бара, за да поръча две кафета. В заведението имаше само две жени — Холис и сервитьорката.
Разговорите се въртяха единствено около камиони и жени, товари и тарифи. Шегите бяха доста солени, смеховете отекваха гръмко, а над тях се носеше кънтри.
На стената, зад касовия апарат, бе окачен телевизор. В момента вървяха новините.
Съобщаваше за експлозия в близост до Бедфорд Хилс: полицейската акция завършила с неуспех, поне четирима полицаи били мъртви, а къщата изгоряла до основи. В нея е имало две лица, търсени от полицията — един неизвестен мъж и една жена, на име Холис Фримънт.
Репортажът показа пожарникарите, които се опитваха да загасят огъня. Камерата бе уловила един висок мъж с къса къдрава коса, разговарящ по клетъчен телефон. Сетне кадърът трепна, сякаш някой бе блъснал оператора. Когато образът отново се фокусира, Холис видя опушените дървета и санитарите, промъкващи се между тях с носилки, върху които се виждаше нещо, което не приличаше на човешки останки.
Репортерът показа снимка на Холис и подробно описа външността й. Последва предупреждение, че всеки, който я види, трябва незабавно да съобщи в полицията.