— Въоръжена и много опасна! — прозвуча страховитото предупреждение на говорителя, след което в ъгъла на екрана изписаха специалния полицейски телефонен номер 800.
Сервитьорката остави на плота хартиената кесия и листа със сметката.
— Искаш ли още нещо, скъпа?
Холис побърза да сведе глава.
— Една кутийка „Тик-так“ — рече тя, учудена, че жената не я разпозна. Плати и остави почти един долар бакшиш. Холис вдигна яката на сакото си и си заповяда да върви бавно към вратата. Чак когато се отдалечи на няколко метра от ресторанта, хукна да бяга.
Стигна задъхана до камиона и скочи в кабината.
— Телевизията! Показват всичко по телевизията! Кадрите и снимката ми…
Сетне внезапно осъзна, че Кроуфорд има радиоапарат в кабината. Слушаше новините със спокойно изражение на лицето. Холис му подаде чашата с кафе.
— Макган е доста умен, нали? — рече той. В гласа му прозвуча възхищение към противника. — Разкажи ми какво си видяла.
Холис затисна картонената чаша между коленете си и отвори капака. Пое дълбоко дъх и накратко разказа какво бе видяла и чула по телевизията.
Кроуфорд отпи от кафето, докато я слушаше с безизразно лице.
— Видя ли добре какво се е случило там? — попита той, когато тя млъкна.
— Полицията ни търси.
— Моля те, върни се назад в спомените си. Разбираш ли какво са замислили Макган и Майстора?
Холис си припомни снимката, която бяха показали пред камерата.
— Снимката е от пропуска ми за посолството. Пол го е взел и е изпратил по факса копие от тази снимка до нюйоркското полицейско управление… Не, почакай. Това не е вярно. Той не би могъл да го направи сам. Ще започнат да му задават въпроси. Трябва да има съучастник. — Тя се замисли. — Но кой?
— Доколко добре познаваш Макган и контактите му в Париж?
— На няколко пъти съм го придружавала на официални приеми. Той взима дейно участие в благотворителни прояви и други подобни. Майка му е от аристократичен род.
— Следователно би могъл да има доста влиятелни връзки във френските специални служби или в парижката префектура. Може би някой му дължи услуга, така че вероятно Макган му е разказал за теб и за това, което е разбрал за мен. А този приятел се е обадил в Ню Йорк и е съобщил, че двойка терористи са пристигнали в Щатите. Ако източникът е достатъчно високопоставен, ченгетата ще захапят стръвта.
— А те знаят къде сме ние, защото… Човекът на Пол му го е съобщил. Защото аз позволих на Пол да разбере къде се намираме…
Кроуфорд я прекъсна, защото не му се искаше да я остави да затъва по-дълбоко в чувството си за вина.
— Чудя се само защо човекът на Макган не е докладвал на федералните?
— Може би неговите връзки са на местно ниво, а не с ФБР.
Кроуфорд допи кафето си.
— Видя ли края на репортажа?
— Пол се е постарал да изпипа всичко така, че полицаите на всяка цена да ни заловят — продължи с безизразен тон Холис. — Освен това е предупредил Майстора, че ченгетата ще бъдат там. Майстора вече е знаел къде се намираме, затова е дошъл пръв и е заложил капаните си. За нас и за полицията. Първо е щракнал капанът за полицаите и повечето от тях са загинали. След това ние задействахме втория капан. Всички би трябвало да бъдем мъртви… Засега Майстора се справя доста добре. Успя да накара местната полиция да търси убийците на полицаите. А това сме ние двамата с теб, нали? През това време той ще бъде свободен да изпълнява мисията си…
— Точно така — съгласи се Кроуфорд. — Но има нещо, което не се връзва. Ти сама си зададе този въпрос: защо Майстора толкова бърза да се справи с нас?
— Смятам, че е заради прекалено наситената програма на семейство Балантайн.
— Това предполага, че мишената е сенаторът Балантайн. Да приемем, че е така. Обаче все още не е ясно откъде Майстора е бил толкова сигурен, че сме в Бедфорд. Искам да кажа, че целият план на Макган и Майстора се крепи на предположението, че сме тук. Защо не са допуснали, че може да сме се придвижили нанякъде? Сякаш постоянно ни следят.
Холис тъкмо поднасяше чашата с кафето към устните си, когато ръката й замръзна във въздуха.
Внимателно остави чашата с кафе между коленете си и пъхна ръката си под пуловера. Измъкна тънката златна верижка с камеята и я разкопча.
— Погледни това — прошепна тя и му подаде медальона.
Кроуфорд го повъртя между пръстите си и опипа релефа. Присви очи и прочете надписа. Този Макган си разбираше от работата.