— Не виждам нищо подозрително — каза той.
— Всяка камея обикновено има скрита преградка.
Той погледна задния капак, а сетне се взря в ръба.
— Не и тази. Не виждам как може да се отвори.
Холис сграбчи ръката му.
— Пол ми я подари онази сутрин, в която напуснах Париж… още бях в… леглото му. Но нямаше никакъв специален повод! Защо не изчака да се върна от Ню Йорк и да отпразнуваме успешно свършената работа?
Кроуфорд се втренчи в камеята и с нокътя на палеца се опита да отвори задния ръб, ала не успя.
— Не става. Опитай ти.
Холис облегна лакти на арматурното табло, много внимателно пъхна нокътя си в спойката по ръба и се опита да разтвори капака, обаче той не помръдна.
— Не може ли да я счупим? — попита го тя.
— Не е желателно.
Кроуфорд запали двигателя и натисна запалката. Когато тя изскочи обратно, той поднесе нагорещения й край към ръба на камеята.
— Опитай пак.
Златният заден капак бе доста нагорещен, но Холис не обърна внимание. Този път капакът бавно се разтвори, разкривайки тънки нишки от нещо подобно на епоксидна смола, залепени откъм вътрешната страна на бижуто.
Младата жена погледна към украшението и потръпна.
— Знаеш ли какво е това? — попита Холис.
Усети как пръстите му нежно изтриха сълзите от бузите й.
— Да, знам.
20.
След като изостави джипа на един от близките паркинги, Майстора нае апартамент в хотел „Гранд Хайат“ с помощта на фалшивия си паспорт, с който се беше снабдил още в Марсилия. В многоетажния хотел, с фасада само от стъкло и алуминий, гледаща към „Гранд Сентръл Стейшън“, той бе само един от стотиците безлични посетители. Този хотел предлагаше още едно удобство: лесен достъп до гарата, където, в един от шкафовете на багажното отделение, беше скрил сака със снайпера и запаса от експлозиви.
Тази вечер Майстора остана пред телевизора до късно. Водеща тема за телевизионните мрежи беше касапницата в Бедфорд Хилс. Видеозаписите показваха най-често санитарите с носилки в ръце, както и пожарникарите, търсещи останки от човешки тела сред дърветата пред фасадата на къщата. Само един репортерски екип бе успял да се добере до тунела, задръстен от изпопадалите каменни блокове.
Докато водещият обясняваше, че се очаква след броени минути булдозерите да освободят входа на тунела, Майстора отвори вратата на хладилника, за да потърси нещо за вечеря. Очакваше с нетърпение спасителният отряд да открие още два трупа — овъглени скелети, сгърчени в нагънатата ламарина от кабината на камиона.
Но нищо подобно не се случи. Булдозерът и копачите най-после навлязоха в тунела, ала в него не намериха нито камион, нито трупове. Младата репортерка, водеща предаването на живо, не успя да прикрие разочарованието си.
Излегнат на леглото, заслушан в далечния вой на сирените откъм съседните улици, Майстора усилено анализираше всички възможности на Кроуфорд и момичето да се опитат да осуетят операцията. Но от този анализ нямаше никаква реална полза. Все пак всички шансове си оставаха на негова страна. Недостигът на време го принуждаваше да се съсредоточи максимално, за да довърши мисията си. Преди да се унесе в съня, Майстора си каза, че ако по някаква случайност Кроуфорд и момичето успеят да се измъкнат от полицията, то това би трябвало да тревожи съня на ченгетата, а не неговия.
Над небостъргачите в Манхатън се стелеше утринна мъгла. Майстора усети как влажният въздух погали лицето му, когато освободи таксито пред парк „Батъри“.
Маршрутът му преминаваше покрай възстановения кей по брега на Хъдсън. Стотиците туристи, скитащи се навред въпреки студеното и влажно време, бяха идеалното прикритие, което му беше много необходимо днес.
Майстора се сля с тълпата, купи си билет от гишето и се нареди сред чакащите на кея. Дори прие поканата на една приветлива и добродушна австралийска двойка да се подслони за малко под техния чадър, но бе принуден да изслуша разказа им за преживелиците им по време на обиколката им в Южна Франция.
Към кея се приближи внушителният ферибот — с три палуби и с едрите червени букви „МИС НЮ ЙОРК“, изписани на носа. Майстора остави австралийците да разглеждат залите на кораба и излезе на палубата. На перилото с цигара в ръка се бе облегнал един от моряците — човек от екипажа щеше да свърши работа на Майстора. Приближи се към него, за да се осведоми за разписанието на фериботите през следващия ден.