Хари започна още с обаждането на парижката полиция, което доведе до планирането на операцията.
— Те явно са ни очаквали — сухо завърши той.
— Знаеш ли къде са те сега, Хари? Въобще знаеш ли нещо за тях?
— Може да са навсякъде. Самият аз знам доста малко.
Тя вяло се усмихна.
— Лъжеш. Знаеш всичко, знаеш за цялата бъркотия.
Съпругът й се наведе към нея.
— Този път всичко се разви светкавично. Намеси се кой ли не: нюйоркската полиция, щатската полиция, федералните… Всеки искаше да се добере до своя дял. А онези двамата, Кети, потънаха вдън земя. Но ще ги открием, на всяка цена. Предай на Джени, че съм се заклел да ги заловя.
— Ти ли, Хари? Точно ти ли ще успееш да ги обезвредиш?
— Аз съм дяволски добър. Но федералните вероятно няма да ме допуснат да припаря до разследването.
— Пак лъжеш — още веднъж го отряза тя. — Познавам те, Хари. Все ще намериш начин да наложиш своето.
Джейкъб се надигна. През завесата на прозореца той зърна полицейския „Седан“, паркиран до завоя.
— Трябва да тръгвам.
Изпрати го до външната врата, без да откъсва ръка от него.
— Обичам те — промълви Кети.
— И аз, любов моя. Чакай ме, скоро ще се върна.
Хари Джейкъб коленичи, леко разтвори полите на пеньоара й и я целуна по издутия корем. После я прегърна. Тя го изпрати с поглед. Сърцето й запърха, когато шофьорът сложи мигащата лампа върху покрива на седана. Мъглата наоколо почервеня, сякаш че бе опръскана с кръв.
Шофьорът, който го очакваше в седана — един от доверените хора в щаба на специалните служби — втренчи поглед в приближаващия се Джейкъб.
— Хеликоптерът е кацнал на площадката до кея за ферибота. А комисарят ще те чака в Управлението.
— Има ли нещо ново? — попита Джейкъб.
Шофьорът му подаде двата факса, които междувременно бяха пристигнали.
Първият факс съдържаше сведения за издирването на Фримънт. Не бяха открити никакви следи от нея и съучастника й. Джейкъб недоволно изсумтя. Страхотно, няма що! Когато се намесят толкова много служби, резултатите почти винаги са нулеви.
Потисна разочарованието си и обърна на втората страница. Тук информацията бе още по-обезсърчаваща. ФБР се бе опитало да се свърже с Доусън Уайли — мъжа, който бе отгледал Фримънт в Айдахо. Но когато федералните агенти пристигнали в Кьор д’Ален, не открили никаква следа от него. Никой в градчето не знаел къде е заминал.
— По дяволите! — промърмори Джейкъб.
— Извинете, сър?
— Нищо.
Хеликоптерът ги чакаше с включени двигатели. Пилотът бе получил заповед да ги отведе до „Саут Стрийт Сийпорт“, което отне по-малко от петнадесет минути. Оттам патрулната кола откара Джейкъб до „Плаза“, в сградата на Градското полицейско управление.
Комисарят, енергичен мъж в средата на петдесетте, но доста дребен, го посрещна на прага на просторния кабинет. Името му беше Лорънс Барнс. От достоверен източник Джейкъб знаеше, че комисарят Барнс предпочиташе да се среща с детективите си в задимените кръчми в уличките около полицейското управление. Барнс обичаше хубавото уиски и красивите жени, а подчинените му го обожаваха, тъй като винаги ги защитаваше.
— Добър ден, комисар Барнс.
— Здравей, Хари.
Барнс стисна енергично ръката на Джейкъб и седна на дивана. Комисарят носеше костюм от три части, така наречения „костюм за пресконференции“, с твърда колосана яка на ризата.
— Медийните хрътки се разлаяха, Хари, и аз трябва да им подхвърля някакъв кокал. — Потупа купчината с разпечатки от полицейските рапорти. — Прочетох рапорта ти. Имаш ли да добавиш нещо?
Джейкъб бе съставил доклада си много предпазливо. Не бе посмял да скрие най-важните неща, но бе премълчал някои подробности, в които не искаше другите да си пъхат носа.
— Не, сър.
— Добре. И така, според последните сведения федералните, които се занимават с разследването, изглежда вече знаят всичко за тази смахната история. Какво ще кажеш да си побъбрим за това?
Джейкъб вече бе преживял нещо подобно. „Бъбренето“ с Барнс приличаше повече на изповед.
— Преди да започнем, може ли да хвърля един поглед върху досието на Доусън Уайли?
Барнс позвъни на секретарката да донесе папката. Внимателно го наблюдаваше, докато Джейкъб я разлистваше и понякога изръмжаваше, когато попадаше на нещо по-интересно.
— Търсим трима заподозрени, не само тази Фримънт и нейния приятел — рече Джейкъб и остави папката с досието на Уайли.