— В доклада си споменаваш за трети човек. Какво ще ми кажеш за него?
— Съдейки по това как този тип се опита да ги очисти на летище „Кенеди“, аз си помислих, че може би е изпратен от Бога. Реших, че евреите са пуснали наемен убиец по следите на Фримънт и съучастника й и по този начин ще ни спестят доста главоболия. Обаче тази сутрин се свързах с Тел Авив. Когато разбраха какво се е случило, престанаха да се държат като невинни девици и ме увериха, че нито един техен агент не е внедрен в Щатите. Поне засега… Увериха ме, че с радост биха ни услужили с един или двама съветници, от най-опитните им агенти.
— Готов съм да се обзаложа, че ще изпълнят обещанието си — сухо подметна Барнс. — С какво предлагаш да се захванем първо?
— С момичето. Досега не са открили нищо съмнително около нея, иначе щях вече да знам.
— За какво намекваш?
Джейкъб прехапа устни.
— Може и да греша, но ми се струва, че непознатият не е от добрите момчета. Може би между него и другите двама се води лична борба. — Замълча за миг. — Може би Фримънт и загадъчният й спътник не са лошите герои в този екшън.
Комисарят се облегна назад.
— Глупости, Хари. Всяко ченге на изток от Мисисипи търси двойка опасни терористи. А сега ти ми заявяваш, че те може би са чисти. Как ще ми обясниш тогава случилото се в Бедфорд Хилс?
— Много мислих за това — тихо рече Джейкъб. — Моля те да ме изслушаш внимателно. Фримънт и приятелчето й са успели да се измъкнат от засадата на летището и от имитираната катастрофа край магистралата „Ван Айк“. Опитаха ли се да прикрият следите си? Не. Вместо това се втурнаха да преследват нападателя си. След това заминават за Бедфорд Хилс — убежище, което е снабдено с електроника повече от щабквартирата на ЦРУ в Лангли. Бях там, открих сензорите и ги обезвредих. Но пропуснах експлозивите.
Джейкъб млъкна, за да събере мислите си.
— Да… не открих експлозивите. Винсент и хората ми загинаха. Мисля си… всички мислим така… че тези експлозиви са били предназначени за моя екип. Това, което не мога да си обясня, е следното: защо, по дяволите, ще поставят експлозиви и зад къщата, където има резервен изход? В онзи тунел в скалата? Защо сами ще си слагат капан и после ще се втурват право към него?
— Може да е било грешка — предположи Барнс. — Може да са се паникьосали и да са задействали детонаторите по погрешка.
Джейкъб поклати глава.
— Фримънт може би не е професионалистка, но нейният спътник е. Момчета от неговия калибър никога няма да допуснат такъв гаф. Смятам, че третият, нашето лошо момче, е отишъл в Бедфорд Хилс преди нас. Подготвил е всичко така, че Фримънт и спътникът й да са принудени да побегнат панически и да попаднат право в капана му. Той е бил там и ги е чакал.
Джейкъб се изправи.
— Освен това е знаел, че ние ще отидем. В противен случай, защо ще минира зоната пред къщата? Използвал ни е, за да подплаши Фримънт, тъй като е знаел, че има само един изход за нея и приятелчето й.
Барнс отиде до барчето и извади бутилка уиски. Джейкъб отклони поканата и изчака комисарят да изпразни чашата си.
— Узнахме за къщата в Бедфорд Хилс от онзи полицай от Париж, Хари — тихо рече Барнс. — Какво ти подсказва това?
— Че този полицай е съмнителен и че работата е много по-дълбока, отколкото си въобразяваме.
— Преди малко ти спомена, че приятелчето на тази Фримънт е професионалист. Но за кого работи? За ЦРУ, за Военното разузнаване, за кого?
— Фримънт е служителка в консулския отдел. А той може би е резидентът на ЦРУ в посолството.
— Нещо, което онези от Лангли едва ли ще си признаят.
— Може би има и друг начин да го узнаем.
Джейкъб отвори досието на Холис Фримънт, получено от компютрите на Държавния департамент. Когато стигна до описанието на местата, където бе живяла Фримънт, забеляза, че един детайл липсва и го изтъкна на Барнс.
— Ето тук, в годината, когато се е записала в Колумбийския университет. През това време федералните са мислели, че тя живее в Ню Йорк.
— Може би в момента изясняват този факт. Може пък да е живяла в пансион или в апартамент под наем.
— Не, не е така.
Джейкъб му разказа какво бе открил относно пребиваването на Фримънт в Ню Йорк.
— А защо не си го вписал в доклада си? — сърдито го изгледа Барнс.
— Тогава не ми изглеждаше от значение — хладно отвърна Джейкъб.