Повтори същата процедура и с второто парче тръба, после разстла един вестник върху бюрото и отвори двете кутии с емайллак. Боядиса едната тръба в жълто, а другата в червено.
Докато чакаше да изсъхне боята, се обади по телефона. Не се тревожеше дали разговорът ще бъде засечен. Номерът, с който се свърза, бе местен, а разговорът — кратък.
Получи ясни и точни инструкции.
— Разговарях с Макган — каза той. — Иска от мен да направя нещо извън плана. — Последва сбито обяснение и сетне Майстора добави: — Опасявам се, че ще се наложи да се намесиш. Аз имам достатъчно работа и нямам време да се занимавам с неща, които не са моя грижа. Да. Сигурен съм, че трябва да се погрижиш за това. Дочуване.
Майстора помириса боята. Вече бе започнала да изсъхва. Включи вентилатора към климатичната инсталация, за да прочисти въздуха в стаята, след което извади малката бяла кутия с пури, която бе купил от магазин „Нат Шърман“ на Пето авеню. Докато привърши с третата бомба, боята беше напълно изсъхнала.
Майстора уви тръбите и кутията с пурите в хотелските кърпи и ги сложи в сака. След това постави касета във видеокасетофона и отвори картонения цилиндър. Следващите два часа посвети на внимателното изучаване на чертежите от последния ремонт на Статуята на свободата през 1984 г. Изгледа два пъти видеокасетата. След като се увери, че е запомнил всички важни детайли, отвори кутията, увита в кафява амбалажна хартия.
Вътре имаше светлокафява униформа на служител от Службата за охрана на националните паркове и идеално подправена служебна карта. Майстора внимателно я провери. Снимката, направена в ателието за моментни снимки на Гранд Сентръл Стейшън, бе отрязана малко под брадичката. Обикновено на тези снимки се виждаше яката и дори възела на вратовръзката, ала въпреки това Майстора се надяваше, че ще издържи на евентуална проверка, тъй като това бе най-доброто, с което в момента разполагаше.
Облече униформата. Панталоните му бяха малко широки в кръста, а сакото не се изпъваше добре по раменете му. Тези несъвършенства бяха напълно съзнателни. Майстора бе настоял дрехите да бъдат по-свободни, тъй като това бе необходимо за изпълнението на задачата му.
Сгъна внимателно униформата и я прибра в кутията. Постави я върху горната лавица на шкафа. След четвърт час вече бе в таксито, със сака между коленете, на път за парка „Батъри“. Пристигна в три часа, половин час преди ферибота „Мис Ню Йорк“ да потегли на последната за деня екскурзия до Статуята на свободата.
Фериботът бе препълнен и Майстора трябваше да изчака опашката пред тоалетната. Затвори вратата на кабината и бързо отвинти решетката зад тоалетната чиния. Извади жълтата тръба от сака и я постави между снопа жълти тръби.
Няколко минути по-късно вече бе в машинното отделение. Парчето червена тръба изчезна в тъмната вдлъбнатина зад цилиндрите с машинно масло.
След акостирането на ферибота Майстора се сля с тълпата, която се бе насочила към магазините със сувенири. Продавачите бяха доста заети с многобройните клиенти и това му позволи незабелязано да се озове зад двуметровата купчина бели сандъци, натъпкани с рекламни фланелки. Извади бялата кутия за пури и я пъхна навътре под фланелките, а с другата си ръка взе една от тениските.
Преметна тениската през лакът и закрачи из магазина, преструвайки се, че разглежда сувенирите, докато не чу гласа на продавача, подканящ клиентите да побързат. Майстора плати за тениската и отново се върна при сандъците, за да се увери, че някой закъснял купувач няма да бръкне точно там.
Навън туристите вече се бяха струпали край ферибота. Майстора се спря, за да хвърли последен поглед към Статуята на свободата. Забеляза надписа, предупреждаващ посетителите, че на другия ден няма да има екскурзии. Нямаше обяснение.
На другия ден мерките за сигурност щяха да бъдат засилени. Охраната на парка „Батъри“ бе поверена на нюйоркското полицейско управление, а специалните служби, подпомагани от рейнджърите към Службата за охрана на националните паркове, щяха да охраняват самата статуя — фундамента, допълнителните сгради, включително магазините за сувенири и кафенетата. Никой не очакваше да открие нещо подозрително, нито пък щяха да го намерят…
Не се предвиждаше охрана вътре в самата статуя, защото посещенията щяха да бъдат забранени след заминаването на последния ферибот. Утре Статуята на свободата щеше да служи само за фон на знаменателното събитие. Хеликоптерът на специалните служби ще да кръжи във въздуха, а рейнджърите щяха да патрулират с катери, за да държат на безопасно разстояние малките увеселителни корабчета. Тези мерки за сигурност не бяха сериозна пречка за Майстора.