Досега не бе имал нужда от оръжие. Ала като се имаше предвид, че Холис го бе излъгала за местоположението си, сега бе доволен, че има оръжие на разположение. Може би го бе излъгала и за останалото.
След това Макган извади лаптопа си, свързан чрез модема и сателитния телефон с Бункера в подземието на парижкото посолство, и пъхна дискетата. На екрана се появи карта на улиците на Сохо, Трайбък и Вилидж. Малката пулсираща оранжева точка продължаваше да сочи Уест Бродуей между Бруум стрийт и Спринг стрийт. Холис все още се намираше на същото място, където беше и преди шест часа, а не на Западна двадесета в Челси, както искаше да го накара да повярва.
Макган се усмихна, като си представи изражението на лицето й, когато нахлуе в нейното убежище.
Слезе от таксито в Уест Бродуей. Пое куфарчето с лявата си ръка, облечена в ръкавица. Палтото от дясната му страна, където бе оръжието, бе леко издуто. В дясната си ръка държеше локатора, по-малък дори от пейджър, свързан към лаптопа в куфарчето. Локаторът улавяше сигнали в радиус от двадесет метра. Функционираше безупречно.
Макган огледа улицата. Виждаха се големи камиони за доставки. Двама носачи стоварваха някакви мебели, обвити в найлон, а други двама се опитваха да балансират по тесните стълби няколко огромни платна и скулптури под взискателния поглед на собственика на галерията. Тротоарът и стълбите бяха все още хлъзгави от дъжда и допълнително затрудняваха работата им. Никой не обърна внимание на добре облечения джентълмен, който прекоси улицата, ловко прескочи ивицата вода и тръгна по тротоара.
Макган заобиколи склада, за да провери всички врати и прозорци. Прочете плаката на стачкуващите електротехници, а след това огледа ключалките на задните врати. Навсякъде бе заключено. Но локаторът не лъжеше: Холис Фримънт се намираше вътре в тази сграда.
Макган се върна обратно и отново внимателно провери всички катинари. Тогава забеляза малка врата зад камиона за смет, до улея за изхвърляне на боклука. На тази врата нямаше катинар.
Заобиколи камиона и натисна с рамо вратата. Тя леко подаде, той я притисна още по-силно и този път се отвори пролука — достатъчна голяма, за да влезе в приземието. Макган огледа вътрешността и погледът му спря върху стълбите. Приближи към тях и сигналът от локатора се усили.
Макган изкачи четири етажа, преди да види ремонтираните помещения. Сега разбра защо Холис бе решила да се скрие тук: беше чисто, сухо и топло. Докато електротехниците стачкуват, никой нямаше да я обезпокои.
Той огледа прясно боядисаните стени и колони, пакетите с паркет и издутите полиетиленови покрития от външната страна на прозорците. Най-после видя в ъгъла изцапания с боя стол, върху който бе преметнато нещо като тънка връв.
— Холис?
Гласът му отекна в празното помещение. Макган бързо сведе поглед към локатора в ръката си. Сигналът бе достигнал максимална сила.
— Холис. Аз съм, Пол. Къде си?
Той пъхна ръката си в джоба на палтото и стисна дръжката на магнума. Бавно пристъпи по бетонния под и приближи към стола, където висеше нещо. В този миг въздушното течение разлюля предмета и Макган разбра: това бе камеята. Задният й капак бе отворен.
— Здравей, Пол. Удържа на думата си. Дойде!
Гласът й го стресна. Макган светкавично се извъртя и я видя да се появява иззад една колона. Ръката му вече се измъкваше от джоба, когато чу думите й:
— Не мърдай, Пол! Нито крачка.
Два куршума се удариха в бетона на сантиметри от обувките му. Макган се втренчи смаяно в краката си, а сетне погледна към Холис.
— Нямаше да ми повярваш, ако ти бях казала, че пистолетът ми е насочен към теб — каза Холис. — Сега вече знаеш. Извади оръжието от джоба си. Но много внимателно! Остави го на пода.
Без да откъсва поглед от нея, той извади магнума и само с двата си пръста го задържа настрани от тялото си, преди да го пусне на пода. Макган бе изненадан колко различна изглеждаше Холис: пребледняла, с изострени черти, а очите й — големи и напрегнати. Нежното, сърдечно и чувствително момиче, което бе познавал и използвал, сега се бе превърнало в закоравяла жена, преминала през тежки изпитания; жена, която той не познаваше и с която не знаеше как да се справи.
— Седни на стола. Сложи ръце на коленете си.
Макган погледна през рамо и се отпусна на стола.