— Да, предполагам — замислено рече Макган. — Доста небрежно от моя страна, нали?
— Ще ми кажеш ли каква е мисията на Майстора? — попита Кроуфорд.
— Нямам представа за какво говориш.
— Записите от подслушването на телефона ти доказват обратното. Преди да вземе експреса за Париж, Майстора е провел два разговора от Марсилия. Единият е бил международен, а другият междуградски — с теб. А щом пристигна в Париж, ти си му позвънил в хотел „Аполон“. В противен случай как щеше да знае, че Холис е лицето, което трябва да го изведе от Франция?
Холис забеляза усилията на Макган да запази самообладание. В градската къща двамата с Кроуфорд много внимателно бяха обмислили този разговор. Кроуфорд трябваше да задава съвсем конкретни въпроси, при това в строго определена последователност. А нейната задача бе да следи и да преценява реакциите и отговорите на Пол, за да отсее истината от лъжата.
— Мишената е Балантайн. Вече го знаем.
Холис напрегнато се взря в лицето на Пол и забеляза как ноздрите му потръпнаха, а долната му устна леко затрепери.
— Много сте далече от истината.
Ако успееха да го уличат в лъжа, може би щяха да пропукат самообладанието му.
— Нека да ви кажа какво ще стане от тук нататък. Пристигнах, за да помогна на Холис. Но не съм толкова глупав, че да не си осигуря прикритие. Ако не се обадя до четвърт час, полицията ще нахлуе тук!
Макган млъкна. Кроуфорд и Холис отидоха към прозореца. Всичко, което искаше, бе да ги задържи там.
— Ще дойдат, за да заловят двама опасни терористи, виновни за смъртта на четирима полицаи. Какво мислите, че ще направят първо — ще задават въпроси или ще стрелят?
Холис погледна към Кроуфорд, но не забеляза да е особено разтревожен.
— Къде е Майстора? — тихо попита Кроуфорд.
Макган извърна глава.
— За кого работи той? — Кроуфорд продължи да го притиска. — Не е за президента, тъй като в проучванията той води пред Балантайн. Не и за съперниците на Балантайн в неговата партия, тъй като едва ли биха искали разцепление. Или съществува някакъв външен фактор? Може би са го наели либийците или режимът в Багдад, тъй като Балантайн обещава наказателни мерки срещу тях?
Холис забеляза как по устните на Макган пробягна самодоволна усмивка.
Дори не сме близо до истината — помисли си тя.
Усмивката на Макган привлече вниманието и на Кроуфорд. Той леко поклати глава.
— Брокерът… искам да кажа твоят шеф… вероятно е наблизо — подхвърли Кроуфорд. — Той е извадил Майстора от забвението. Смятам, че ще иска да е наблизо, за да наблюдава изпълнението на поръчката. Едва ли ще е доволен, ако види лицето ти в новините в единадесет.
Това привлече вниманието на Макган.
— За какво говориш?
— Нали спомена за полицията? Лично аз не мисля, че те ще дойдат. Но сигурно ще го направят, ако им се обадя. Както и на останалите медии. Ще размахваш пистолета и торбата с лъжите пред всички камери. Дипломат от парижкото посолство пристига в Ню Йорк, за да залови една служителка от консулския отдел. „Информирани източници“ ще разкрият връзките на този дипломат с добре известен наемен убиец. Медиите ще „лапнат“ случая като топъл хляб. Твоят шеф… нямам предвид посланика… надали ще се зарадва от този неочакван обрат.
Холис видя паника в очите на Макган. Кроуфорд бе напипал слабото му място. Пол нервно се размърда на стола и погледна през рамо към прозорците.
— Ако направиш това, ще се издадеш, че си от екипите на ОМЕГА.
— Но Балантайн ще бъде спасен! — гневно възрази Кроуфорд.
Холис видя как Макган се отпусна, сякаш по някакъв начин Кроуфорд го бе изпуснал от кукичката, на която току-що го бе закачил. Балантайн ще бъде спасен! Нима провалът на убийството на Балантайн нямаше значение за Макган? За какво тогава бе целият този кошмар?
Холис все още се взираше в прозорците, когато чу изстрел. Краят на полиетиленовото платно се разкъса и се развя от вятъра. Последва втори изстрел, който доразкъса полиетилена и се видя покривът на отсрещната сграда.
Чуха се още два изстрела и цялото платно падна.
Макган се напрегна. Холис мярна някакво движение върху отсрещния покрив — някаква фигура, приведена, държеше нещо продълговато в ръце, вдигна го…