Кроуфорд посегна към автомата, закрепен с две скоби към вратата на хеликоптера.
— Не знам. Може би Балантайн ще ни го обясни. Или самият Доусън Уайли, ако го пипнем жив.
Хеликоптерът се заклати, когато Джейкъб натисна лоста, за да увеличи скоростта. След няколко секунди се озоваха над пристана.
— Нищо не спомена за Майстора — обади се Джейкъб.
Кроуфорд се извърна към него, докато проверяваше пълнителя си.
— И той е там горе. Длъжен е да бъде там.
Хеликоптерът заобиколи задната страна на Статуята, след което отново започна да набира височина. Именно тогава Джейкъб видя нещо на острова и така се ядоса, че едва не изпусна лоста.
— По дяволите! Не мога да повярвам на очите си!
Кроуфорд погледна надолу към площадката за кацане и веднага забеляза приземилия се хеликоптер. Обърна се към Джейкъб, но той му махна с ръка да мълчи и притисна с ръка слушалката си.
— Онзи идиот, Балантайн, докопал пистолета на един агент от охраната и принудил пилота да приземи хеликоптера. — Погледа недоумяващо към Кроуфорд. — Да предупредим всички: екипа за бързо реагиране, специалните служби, ФБР, полицията. Имаме най-много петнадесет минути да измъкнем тази лейди, преди да е попаднала под кръстосан огън.
Болките сковаха мускулите по бедрата и прасците й, но въпреки това тя не спря дори за миг — защото знаеше, че ако сега си позволи кратка почивка и внезапно получи мускулен спазъм, няма да може да направи нито крачка повече.
Избърса потта от челото си, изтри дланите в панталоните си. Отново посегна към парапета и продължи да опъва ръката си, за да се изтегли с още едно стъпало нагоре. Вече бе стигнала до най-тясната част на Статуята, буквално в гърлото на огромната женска фигура. Виеше й се свят от неспирното въртене по безкрайната спирала. Оставаха й само още четири площадки преди края, но Холис не можеше да издържа повече и спря. За малко.
Пое си дъх, наведе се и започна да масажира мускулите под коляното. За да не вдига шум, дишаше само през устата, поглъщайки въздуха жадно, на едри глътки, в трепетно очакване пулсът й най-после да се нормализира. Изправи се полека, отметна потния кичур от челото си, вдигна уморен поглед нагоре към короната и отново закрачи.
Подложена на натиска на вятъра, кухата метална структура издаваше неприятни стържещи звуци, напомнящи за стенания и въздишки. Но Холис с благодарност посрещна този шум, защото така нямаше да се чуват стъпките й. Надяваше се също силната светлина откъм прозорците да заслепи Майстора, така че той да не успее да я забележи в първите две-три секунди — дори половин секунда преднина можеше да има фатални последици.
Преди да посегне към пистолета, Холис провери дали дланите й не са изпотени. Преди да се изкачи до последната площадка, тя се притисна до стената, за да има опора зад гърба си. После щеше да вдигне ръката с пистолета, насочен към сърцето му…
Оставаха само четири стъпала, когато главата й се изравни с нивото на остъкления отвън коридор, опасващ короната на Статуята. Видя го приведен над дулото, облечен в униформа на Службата за охрана на националните паркове, свит до полуотворения прозорец, притиснал приклада към рамото си. Стори й се, че показалецът й, нагласен върху спусъка на пистолета, е готов да действа, без да се подчинява на волята й. Толкова силен импулс прониза ръката й. А за задействането на спусъка се изискваше още съвсем леко усилие.
— Мис Фримънт! Отлично постижение — да ме откриете чак тук. Но какво ще направите сега? Ще ме застреляте? Просто така?
Майстора говореше спокойно, дори без да се извръща с лице към нея.
Холис най-после стъпи на най-горната площадка.
— Свалете пушката!
— Не. — Едва сега той благоволи да я удостои с поглед.
Холис не можеше да повярва, че той отказва да й се подчини. Ръката й бавно се отпусна. Тя спокойно можеше да го застреля, а той стоеше като издялан от камък.
— Вие знаете вече, нали? — обади се Майстора. — За Париж?
Споменаването на Париж я сепна и извади от унеса.
— Да.
— Но има още нещо, което не знаете: след инцидента в онази къща извън Ню Йорк полицията няма да повярва на нито една дума. Тогава можех лесно да ви ликвидирам и двамата, но в плана се появиха неочаквани промени. А сега, моля ви, бъдете така любезна да ме оставите да си довърша работата.
— Ти, копеле проклето…
— Нека да приключим с всичко това, Холи.