Макган изслуша мълчаливо компрометиращите го сведения, решен на всяка цена да запази самообладание. Беше му ясно, че е жертва на опит за изнудване.
— Зная какво си мислите — продължи непознатият. — Но аз нищо не искам от вас. Тук съм само за да ви направя едно предложение. Ако го приемете, тогава и само тогава ще поискам нещо от вас. Можете да си тръгнете още сега и никой няма да узнае за нашата среща.
Макган разбра, че бе невъзможно да си тръгне. Непознатият, който знаеше толкова много за неговото минало, беше фактор, с който беше длъжен да се съобразява. Самият Макган владееше добре изкуството да подчинява хората на волята си и трябваше да признае, че този мъж го превъзхожда.
През този следобед Макган узна за събития, за които дори и той, въпреки че разполагаше с достъп до източници на секретна информация, досега изобщо не бе подозирал. С удивление научи, че съдбата на цели нации се решава от ходовете на малцина избраници, внимателно планирани и държани в абсолютна тайна. Като доказателство непознатият цитира цяла поредица от дати, събития и имена, всяко от които можеше да бъде проверено. Накрая мъжът подчерта привидно незначителните отклонения в официалните версии за тези събития, които можеха да получат рационално обяснение само ако се приемеше тезата за намеса на скрити фактори.
По рождение Макган бе надарен с умението да изслушва събеседниците си — от опит знаеше, че дори и най-дискретните хора се опиват от собственото си красноречие. Но не и този. Той споделяше с Макган само най-необходимото, без никакви детайли, които можеха да насочат Макган към източниците на поверителната информация.
Едва накрая, след като приключи със секретните сведения, непознатият му зададе един-единствен въпрос:
— Ще се присъедините ли към нас?
Макган разбра, че през целия си досегашен живот бе очаквал тъкмо този миг, макар и неосъзнато, въпросът, чийто отговор би предрешил остатъка от живота му. Той веднага каза „Да“ — като послушник, заклеващ се в сляпо подчинение на Бога.
От този ден нататък Пол Макган имаше само един господар. Дейността му най-после бе истински оценена. Макган отлично разбираше силата на властта, към която самият той алчно се стремеше. Много му помагаше обстоятелството, че част от служебните му задължения се оказаха в пълен синхрон с новите, тайни задачи — те определяха съдбата на известни личности. Това бяха хора, които самият Макган уважаваше, от които се възхищаваше, дори обичаше.
Непознатият мъж му беше обяснил, че оглавяваната от него секретна организация за взаимопомощ не се подчинява на нито едно правителство в света, макар че някои от членовете на това тайно братство заемаха министерски постове в различни държави. Основната им цел бе опазването на статуквото — осигуряване на стабилност в развитието на най-напредналите нации. Всички, които застрашаваха хармонията в международните отношения — терористи, революционери, заговорници или просто фанатици — бяха смятани за смъртни врагове. Цялата тази паплач трябваше да се мачка като вредни насекоми, независимо дали са високопоставени или не. Понякога се оказваше достатъчно да се извади едно-единствено камъче от основите и тогава цялата пирамида рухваше. Така се ликвидираше поредната заплаха за цивилизования свят.
Пол Макган се срещаше със своя наставник три пъти годишно. Постепенно той се запозна с най-видните членове на братството, но до тази крайна мярка се прибягваше само ако ситуацията го изискваше. Засега той си оставаше редови член на тайна, никому неизвестна група, разпростряла мрежите си на всички континенти. Само един от многото подмолни дейци. Засега…
Звънките удари на стенния часовник напомниха на Макган, че времето не чака. Длъжен беше да вземе решение.
Операцията, която се провеждаше във Франция, наближаваше критичната си фаза. Вече нищо не можеше да бъде променено. Не биваше да се допускат грешки, които можеха да провалят следващия етап.
Макган бе планирал всичко с присъщата му методичност. Беше готов да се закълне, че в никакъв случай няма да се стигне до провал. Непредвидената смърт на онзи глупак Бошан обаче застрашаваше първата мисия, която се провеждаше под прякото ръководство на Макган. За него тази задача бе нещо като изпитание, което щеше да му гарантира изкачването на по-високо стъпало в йерархията на братството. От успешния изход зависеше цялото му бъдеще.
Но за тази цел трябваше да намери отговор на един въпрос, който в буквалния смисъл на думата бе въпрос на живот и смърт.