Ситуацията налагаше да се свърже със своя ръководител. Проблем беше недостигът на време. Тесие не бе забравил да му напомни, че графикът трябва да бъде спазен. Макган знаеше, че ако продължи да се колебае, операцията щеше да се забави. Можеше да се стигне дори до най-лошият възможен изход — пълен провал на замисъла. Това в никакъв случай не биваше да се допуска! Не забравяше нито за миг, че скритият в сянка господар на братството следи всяка негова стъпка.
Макган разбираше, че единствената възможност е да действа на своя глава. Опасностите от този ход не бяха за подценяване. Но при евентуален успех може би щяха да му простят своеволията. В края на краищата победителите не ги съдят, нали?
Отново погледна към стенния часовник, заслушан в тиктакането. Нямаше да се примири с ролята на губещия. Оставаше му само един изход, само едно решение, колкото и опасно да изглеждаше то в този момент.
Майстора бе платил надбавката за самостоятелно купе в първокласния спален вагон на нощния влак Марсилия — Париж.
Влакът понякога спираше на третостепенни гари, за да изчака поредния експрес или на някоя от безкрайните товарни композиции, но това не го притесняваше. От години животът му бе ограничен само в тесните граници на африканското гето в Марсилия.
Самотният мъж седеше напълно неподвижен до прозореца. Не помръдна и след спускането на мрака. Сепна се едва когато чу леко потропване по заключената врата. Въздъхна успокоен, когато видя кондуктора — той бе длъжен преди лягане да се погрижи за сгъваемите кушети на всички пътници във вагона.
След като кондукторът напусна купето, Майстора измъкна пожълтелите, изпомачкани листа от джоба на сакото си. Включи нощната лампа и нежно прокара пръсти по колоните от китайски йероглифи. Усети леко потръпване от статичното електричество — като че ли древният ръкопис се опитваше да му предаде невидимото си послание.
След двата телефонни разговора от Марсилия Майстора вече бе наясно с най-важните подробности около предстоящата задача: къде и кога трябва да извърши акцията. Това бе от първостепенно значение за съставянето на прогноза с помощта на хороскопа. Ако и сега спазеше стриктно процедурата, която бе използвал при предишните си мисии, можеше да отгатне евентуалните препятствия, които биха се изпречили по пътя му.
В цялостната мозайка обаче липсваха два съществени елемента: не познаваше задълбочено параметрите на мишената и нямаше никаква представа за подбудите, ръководещи мъжа, който бе поръчал операцията. Защо си бе спомнил за неговото съществуване тъкмо сега, след толкова години летаргия? Временно Майстора бе принуден да се примири с мисълта, че не може да предприеме нищо по първата задача. Но знаеше, че ако се наложи, на някой от следващите етапи организаторът на поръчката щеше да му предостави допълнителна информация. Не бе изключено Майстора сам да се натъкне на допълнителни източници на сведения.
Втората загадка — разкриването на мотивите на клиента — въобще не представляваше кой знае каква трудност за него. Необходимо беше само да запази търпение, докато се добере до целта. Планирано беше да действа с още един мъж, определен като негов помощник в рискованата операция.
От дългото взиране в йероглифите очите го заболяха и той отмести ръкописа. Най-после стана от мястото в ъгъла на купето и се изми в умивалника, след което се изпъна върху чистите, снежнобели чаршафи. Загаси осветлението и притихнал се загледа в бягащата луна, надзъртаща през тъмния прозорец, докато влакът го носеше устремно напред. Когато най-сетне заспа, сънят изтри с магическата си пръчка всички спомени за кошмарите от миналото, всички страхове за неясното бъдеще.
Влакът навлезе плавно в Лионската гара. Майстора бе напълно облечен, готов за слизане. Щом стъпи на бетонния перон, вдигна глава и огледа стоманените греди високо горе, под помътнелия стъклен покрив на гарата. Опитното му око веднага забеляза полицейските камери, закрепени към трегерите. Извърна се, за да остане с гръб към най-близката.
Внимаваше да не напуска тълпата, устремена към изхода, но внезапно се спря и отиде до будката за вестници. Нещо смътно му бе напомнило за отдавна отминали събития. Нещо, свързано с нощните кошмари, които понякога го събуждаха облян в студена пот.
Недалече от изхода, под двойното стълбище, на стената бе окачен огромен рекламен афиш с червени и зелени чадъри, отрупани с емблемите на кока-кола и на бирата „Хайнекен“. На най-горното стъпало имаше висока стъклена витрина, а зад нея — елегантен сводест покрив, изцяло остъклен. Над входа на пасажа се мъдреше неонов надпис в червено и синьо: „Синия експрес“.