Но най-обемистото скривалище беше зад широкото пано с китайски пейзаж, завинтено към допълнително монтирани носещи греди, скрити зад по-късно иззиданата стена. Там, на площ от дванадесет кв.м., се намираше свръхмодерната свързочна апаратура — оперативният център, откъдето се ръководеха всички акции на екипа на Сам Кроуфорд. Най-важен беше компютърът, пряко свързан към системата за електронно насочване в Хюстън — той осигуряваше цифрово кодирана сателитна връзка между Кроуфорд и неговите шефове в три столици, както и с главната квартира на ОМЕГА във Вашингтон. Това беше организацията, за която работеше Сам Кроуфорд. Сигналите от главната квартира се приемаха с помощта на антена, осемнадесетинчова телевизионна „чиния“, монтирана на покрива — на пръв поглед тя приличаше на сателитните антени, които могат да се купят от всеки магазин за електроника. Благодарение на специално подбрания честотен канал „чинията“ безпроблемно улавяше не само специалните шифрограми отвъд океана, но и обикновените сателитни канали — съседите на новия наемател останаха много доволни, когато им бе предложено да се възползват от тази услуга, при това напълно безплатно.
Кроуфорд не си направи труда да уведоми шефовете си в централата на ОМЕГА, че е бил толкова щедър към обитателите на съседните апартаменти. За щастие, сеансите за връзка с Центъра (разположен на „Нортуест стрийт“ 1800, недалече от Белия дом), се провеждаха доста рядко. В работата на организацията бе залегнал принципът регионалните директори, сред които бе и Сам Кроуфорд, да разполагат със свобода на действие и да решават проблемите съобразно своята преценка — директиви от Центъра се изпращаха само при извънредни обстоятелства. Главният директор, адмирал от запаса от Атлантическия флот на САЩ, през последните две години нито веднъж не се бе свързвал с Кроуфорд.
Кроуфорд се бе разположил в креслото от червена кожа до масивното орехово бюро — прекроено от старата маса в трапезарията. Отвъд високите, непроницаеми отвън прозорци, слънцето се скри зад пелена от гъсти облаци, предвещаващи продължителен валеж. Сипа си чай и вторачи поглед в екрана на портативния компютър. Лавиците зад гърба му бяха отрупани с дискети, съдържащи всички по-важни сведения за обектите, с чието наблюдение бе ангажиран екипът на Кроуфорд. Но данните за Майстора бяха твърде оскъдни.
От екипа за проследяване, работещ в режим на денонощно следене, или „плътно одеяло“ според техния жаргон, докладваха, че веднага след слизането на гарата Майстора се е отправил към най-близкия хотел. След един час го бяха засекли само веднъж, когато пуснал някакъв плик в една пощенска кутия и изчакал да пристигне пощенската камионетка. Но съдържанието на плика, както и адресът на получателя си оставаха загадка, защото проследяващият екип не се осмели да нападне камионетката.
Но не само това тревожеше в момента Кроуфорд. Ако Майстора е решил да се насочи към някаква друга точка в Европа, ще бъде принуден да отиде на някоя гара или на летище „Орли“, а в краен случай — да се обърне към някоя от агенциите за коли под наем. Инстинктът подсказваше на Кроуфорд, че неговият обект ще пътува доста надалече, а не просто до околностите на Париж. Нищо в компютърните файлове обаче не подкрепяше тази неясна хипотеза. Затова сега Кроуфорд не можеше да си намери място от притеснение. Струваше му се, че днес всичко бе тръгнало наопаки.
От компютъра долетя приглушен звуков сигнал. По шифрования канал за електронна поща се очакваше отговор на последното запитване, отправено от Кроуфорд. Той се наведе над лаптопа и се вторачи в изреченията, изписващи се на екрана.
Съобщението от кабинета на главния директор беше кратко, но категорично. Типично в него стил: в компютрите на ОМЕГА нямаше информация относно Майстора, която вече да не е предоставена на мистър Сам Кроуфорд. Но щом като този професионален убиец бе отново активиран, Кроуфорд в никакъв случай не биваше да го изпуска от поглед. Ако обектът се опита да проникне в Съединените щати, веднага да бъде задържан и разпитан. Тъй като от доста години Майстора не беше действал, ОМЕГА го смяташе за неутрализиран и не го класифицираше сред най-опасния контингент. Докато не се докажеше противното, Кроуфорд нямаше право да се намесва в работата на полицейските служби в съответните европейски държави.