Време беше да си поговори с Боби Френкс.
Сюзан Гарсети излезе от помещението за видеоконтрол и се запъти към служителя от охраната. Облегна се на бюрото, кръстосала ръце на гърдите си.
— Здравей, Боби. Ще ми дадеш ли един от тези документи?
Тя вдигна ръка и очите на служителя веднага се приковаха върху бюста й, но след миг младежът се сепна от изпитателния й поглед.
— От образец хиляда седемдесет и втори? — Той протегна ръка към заявката, която тя държеше в ръката си.
— Джек от отдела за комуникациите ме помоли за един екземпляр. Възникнали някакви проблеми при него.
Боби Френкс се усмихна с цялата сърдечност, на която бе способен. От месеци се опитваше да спечели благоразположението на мис Гарсети.
Той взе листчето със заявката и се отправи към вратата на хранилището за документи. Сюзан Гарсети го чу как затананика небрежно: „Всички си имат проблеми… И аз си имам проблеми, чак до гуша ми е дошло, та ще взема да изхвърля всичко оттук…“.
Регистърът за получаването на документи от хранилището стоеше пред нея на бюрото на Боби. Тя изчака Френкс да изчезне вътре и да започне претърсването на шкафовете, после отвори регистъра. За щастие Боби бе оставил лист хартия точно на онази страница.
Гарсети веднага позна подписа на Холис Фримънт. Тренираната й памет лесно запомни входящия номер на имиграционния формуляр, както и името на приносителя.
Това ли е била причината за безпокойството ти, Фримънт? Сюзан Гарсети си припомни колко неспокойна бе изглеждала на екрана служителката от нейния отдел, когато преди минути се бе приближила към същото това бюро, за да говори с Боби.
Не й се наложи да вдигне глава, за да разбере, че Боби се бе върнал при нея. С женската си интуиция тя усети как погледът на младежа се плъзна по тялото й.
— Ето ти го документа.
— Благодаря, Боби.
— Ще пием ли кафе по-късно?
Сюзан изпъна ръце зад кръста си и гърдите й се очертаха още по-ясно под блузата.
— Трябва да проведа няколко разговора, но може би ще успея да отложа част от тях за следобед.
Очите на Боби Френкс светнаха от радост.
Сюзан Гарсети се върна при бюрото си и пъхна в чекмеджето образец 1072. Макар че бюрото й беше издигнато върху подиум и бе отдалечено от боксовете на подчинените й, тя включи устройството за екраниране на звука — точно такива използват съдиите в съдебните зали, когато се налага да се консултират помежду си, без да ги чуват в съдебната зала.
Проведе два разговора с вътрешни номера, след това натисна бутона на устройството, което кодираше електронно гласовете на разговарящите, и набра външна линия. Всички канали за комуникации с посолството и консулството се следяха строго, за да не се допусне подслушване от страна на френските специални служби. И двете страни отдавна бяха наясно, че тази игра на котка и мишка е в реда на нещата, обаче напоследък французите бяха преминали неписаната граница — френски техници монтираха подслушвателни устройства в салоните за първа и бизнес класа в самолетите на американските авиокомпании, с надеждата да се засичат делови разговори на задокеанските гости — главно в областта на промишления шпионаж и стратегическите инвестиции. Лентите със записите събираха агенти от френското разузнаване, маскирани като хора от службата за почистване на самолетите, нощуващи на френските летища.
На другия край на линията се чу двукратно позвъняване. На Сюзан Гарсети не се налагаше да споменава името си.
— Може би сме попаднали на следа.
— Момент, да включва записващото устройство.
— Преди малко открих, че е била издадена имиграционна виза на някой си Саймън Джоунс. Разрешението е получено от Пол Макган. Дотук всичко е съвсем редовно, но ето че се появява първата загадка: току-що разговарях със секретарката на мистър Макган. Тя се кълне, че никога не е чувала за някакъв си Джоунс и че нейният шеф никога не е одобрявал молба за издаване на входна виза.
— Искаш да кажеш, че подписът е бил подправен?
— Да.
— И кой го е извършил.
— Една от моите подчинени, Холис Фримънт. Отскоро работи във визовия отдел.