— Най-вероятно е тръгнал към хотел „Терминус Норд“.
Не беше изключено Кроуфорд да е забелязал нещо, което е убягнало от погледа на Уоли, защото на това кръстовище Майстора можеше да избере три различни посоки. Той изчака светофарът да превключи и пое по улица „Рю дьо Дюнкерк“, водеща към Гар дьо Норд. Хотел „Терминус Норд“ се намираше на пресечката на „Рю дьо Фобур Сен Дени“ и „Рю дьо ла Файет“.
Уоли спря пикапа пред гарата, между стоянката на такситата и паркинга за пътниците. Двама полицаи минаха край него, но само единият се опита да надникне през страничния прозорец.
С крайчеца на окото си Уоли долови, че вторият им обект най-после се е появил в полезрението му.
— Сам, видях я!
Но и Кроуфорд вече я бе забелязал. Беше застанала до таксито, с няколко банкноти в ръка. Подаде ги на шофьора и се обърна, без да се интересува от рестото. Дългата й коса се развя от вятъра и се залепи към яката на тъмносиньото й сако.
— Тя носи чанта в ръката си — педантично докладва Уоли Лиджът.
— А къде е Майстора?
— Вътре в ресторанта.
— Влез вътре, Уоли. Опитай се да разбереш какво ще предприемат.
— Нали само трябваше да му предаде паспорта и имиграционния формуляр? Или ще му връчи и тази чанта?
— Не е изключено. И после той ще поеме по пътя си…
— А какво ще правим, ако се разделят след малко?
— Оставаме с Майстора. Вече знаем къде да търсим мис Холис Фримънт.
Уоли отвори задната врата на пикапа и вътре нахлу замърсеният въздух от оживеното кръстовище. Кроуфорд се закашля. В същия момент обаче компютърът подаде звуков сигнал за пристигането на поредното съобщение по електронната поща. Подателят бе Сюзан Гарсети, а съдържанието на файла — подробно досие, обхващащо всички известни данни за живота и личностните характеристики на мис Холис Фримънт.
Кроуфорд напрегнато се взря в екрана. Като регионален директор на ОМЕГА, той бе един от малкото високопоставени лица в йерархията на секретната организация, които имаха достъп до почти всички данни относно нейната история, включително и биографиите на основателите й. Което означаваше, че той знаеше много повече от Холис за истинската дейност на баща й. Защото никъде в досието не се посочваше, че тя е научила нещо за целите, за които бе работил и загинал Алек Фримънт. Нито пък подозираше нещо за Доусън Уайли. Разбира се, по времето, когато тя се е нуждаела от препоръки за постъпване на работа в посолството в Париж, родителите й отдавна са били мъртви. Затова в досието се цитираха препоръки от нейни преподаватели в колежа и университета. Изключение бе само препоръчителното писмо, подписано от Доусън Уайли, който обаче бе посочен не като един от ръководителите на ОМЕГА, а като високопоставен, но пенсиониран служител от американското посолство в Лондон.
Нима никога, нито за миг не си подозирала с какво се е занимавал баща ти, Алек Фримънт? Или твоят настойник, Доусън Уайли? Нима никой досега не ти е разкрил тази тайна, след като детството е останало зад гърба ти?
Подобно на британското разузнаване МИ 6, което до неотдавна категорично отказваше да разкрива самоличността на настоящите си и на бившите си директори, така и ОМЕГА криеше грижливо кои личности съставляват нейния първи ешелон. Но така и трябваше да бъде, като се има предвид с какво се занимаваше тази дяволски добре прикрита организация. Само неколцина ветерани, сред които и Кроуфорд, бяха зървали файловете с досиетата на такива легендарни мъже като Алек Фримънт и Доусън Уайли — мъже, които отдалеч бяха предугадили до какви страховити размери ще достигне тероризмът в световен мащаб. Той щеше да се превърне в заплаха не само за Америка, но и за цялото човечество.
А ето че сега, изправена в лице с лице с един от най-опасните убийци, чието досие е закодирано сред суперсекретните файлове на ОМЕГА, Холис Фримънт дори не подозира в какво се забърква… Да, това е тя, няма съмнение, и след броени минути ще установи контакт с една от мишените на ОМЕГА.
Но защо? Каква е причината?
Нима е посветена в тайните на Майстора? Но ако не е, тогава… тогава излиза, че някой я използва като куриер?
Горчивият опит от седемдесетте и осемдесетте години бе научил Кроуфорд, че не бе рядкост млади, привилегировани и отлично образовани личности от изтъкнати фамилии да се увличат по терористични групи като Червените бригади, Баадер-Майнхоф или Фронта за освобождение на Палестина. Сега повечето от тях лежаха или в някое гробище, или в някой от най-добре охраняваните затвори в Западна Европа, съсипани и окаяни, защото наивните им идеологически илюзии се оказаха изпепелени след провала на комунизма.