Съобщението по електронната поща приключи и Кроуфорд натисна клавиша за отпечатване. Според получените сведения Холис Фримънт никога не се е свързвала с онези закоравели и безмилостни атентатори. Но сега й предстоеше да се срещне с мъжа, който търгуваше само с една стока: смърт.
Обаче, независимо от произхода й или точно поради тази причина, тя вече се превръщаше в потенциален противник.
Тротоарът беше пълен с чиновници в обедна почивка. Холис си проправяше път към ресторанта. Спря се пред бара, за да си поеме дъх. До часа на срещата оставаха само две минути.
Младата жена огледа препълнените маси. Продавачки, нисши чиновници, туристи — всички държаха в ръка по чаша червено вино. Келнерките се провикваха към кухнята за поръчките, докато разтребваха масите пред новодошлите посетители.
Задъхана и уморена, Холис се облегна на бара. Окуражен от обещанието за нечувано щедър бакшиш, шофьорът на таксито беше натискал здраво газта. Караше толкова бързо, че изплашената Холис беше стискала здраво дръжката на вратата — пръстите на дясната й ръка още бяха изтръпнали. Но сега всичко беше наред. Ще намери този Джоунс, ще му обясни подробно какво трябва да направят, а после двамата ще вземат такси до летище „Шарл дьо Гол“. Дори ще й остане време да телефонира на Пол от аерогарата.
Холис огледа още веднъж масите, започвайки от първия ред до прозорците. Вече бе проверила двете редици, когато усети как някаква ръка се допря до лакътя й. Очите й се разшириха, но запази благоразумие и не отвори уста.
— Здравейте. Аз съм Джоунс.
Гласът беше нисък и леко дрезгав. Не изглеждаше много приказлив. Английският му беше с ясно доловим акцент и Холис не успя да разбере дали е южняк или не. В Щатите хората говореха с най-различни акценти. Спортното му сако от туид и сивите панталони му придаваха спретнат, почти академичен вид. Не носеше нито часовник, нито някакви бижута, освен един потъмнял, но скъп пръстен. Не беше много висок — на ръст беше горе-долу колкото нея — но беше доста слаб, почти мършав. Лицето му беше бледо, особено под очите. Първата мисъл, която й мина през ума, беше: Този човек е болен от рак!
— Аз съм Холис Фримънт, служител от консулството. Възложено ми е да ви отведа у дома.
Тя се изчерви леко от преценяващия му поглед. Очите му я пронизваха, без да трепнат, без да се отклонят дори за миг. Младата жена се запита дали не е взел някакъв транквилант…
— Моля ви, нека да поседнем за минута — предложи Майстора.
Холис погледна към масата в ъгъла. Сега си обясни защо не го бе забелязала още с влизането си — на масата имаше чаша с кафе.
Холис се отпусна на стола, но не забеляза, че погледът му все още не се отделяше от нея. В зениците му проблеснаха искрици, като че ли ненадейно бе попаднал на някой стар, позабравен познат. Дори пулсът му леко се ускори.
Тя се усмихна, когато разбра, че той още държи облегалката на стола й, изчаквайки я да се настани по-удобно, но когато внезапно се извърна към него, лицето му отново бе абсолютно безизразно.
— Носите ли документите?
— Да.
— Мога ли да ги видя?
Холис извади формуляра от чантата си. Той го прочете внимателно.
— Не е ли необходима снимка?
— Аз ще гарантирам за вашата идентичност.
— Да, разбирам. Но имате ли моя снимка?
— Да, разбира се.
— Мога ли да я видя?
Холис извади снимката и му я подаде. Мъжът най-спокойно я прибра в джоба си.
— Но… моля ви, тази снимка ми е необходима.
— Не, мис Фримънт, не ви е необходима.
Тонът му остана любезен, но с нова, неочаквана и леко арогантна нотка, от която Холис настръхна.
— Няма за какво да се безпокоите — започна тя, като се опита да не издава тревогата си.
— Тъкмо обратното, мис Фримънт. Има прекалено много поводи за безпокойство. Неща, за които въобще не предполагате, нито пък можете да проумеете. Сега имам още една причина да се тревожа — с хубава жена до мен съм още по-лесно забележим. Жени като вас привличат вниманието. А аз от доста години гледам да стоя далече от хорското любопитство.
Холис се наведе към него и го изгледа замислено.
— Ако успеем да се качим на борда на самолета, нищо лошо няма да ви се случи. Имате гаранциите на правителствените служби в Съединените щати.