По случайност Холис се озова най-отпред до вратата, която със свистене се отвори към ръкава. Прекрачи междинната ивица и веднага се отдръпна вдясно, за да избегне натиска на тълпата зад себе си. После погледна назад. В никакъв случай не биваше да изгубва Джоунс в множеството. Изчака го, след което те двамата се насочиха към залата за митническите и паспортни проверки. Младата служителка зад гишето сподави прозявката си и протегна ръка, за да поеме документите им. Щом видя дипломатическия паспорт на Холис, тя я огледа от главата до петите и се обърна към спътника й.
— Вие… вие, сър, ще трябва да почакате зад преградата.
— Но той е с мен — намеси се Холис и подаде имиграционния формуляр.
Служителката сведе глава над документа. На Холис й се стори, че нещо не е наред, защото жената зад гишето присви вежди и заговори, без да обръща поглед към Джоунс, все едно че беше някакъв невменяем тип, неспособен да отговаря за постъпките си.
— Той има ли американско гражданство?
— Да.
— Да не се е укривал от съдебните власти?
— Не, той е напуснал страната преди много години. Но сега е стар, уморен и копнее да се върне в родината си.
Едва сега служителката удостои Джоунс с един изпитателен поглед.
— Моля ви, нека приключим по-бързо — меко добави Холис. — Полетът беше дълъг и уморителен, а тепърва ще ми се наложи да се разправям със следователите от ФБР. Те ще ни чакат на летището.
— Когато свършим, ще имате време да си починете — процеди през зъби служителката.
Но все пак подпечата паспорта и останалите документи, след което ги подаде на Холис.
С митничарите нямаха проблеми, защото се наредиха пред гишето, където имаше най-малка опашка. На стената висеше надпис: „За пътници, които нямат нищо за деклариране“.
— Много добре се справяте, мис Фримънт — похвали я Майстора.
Вече бяха в голямата чакалня, където силната светлина заслепи Холис.
— А сега накъде?
— Нагоре — отвърна Холис и се насочи към ескалатора.
Младата жена остана доволна от усърдието му — той се стараеше да не изостава нито на крачка от нея. Но забеляза как погледът му зорко обходи транспортните ленти, седалките, павилионите и бутиците, като се спираше по-продължително на полицаите и на служителите от охраната на летището. По едно време Холис започна да губи търпение — неговата параноя бе започнала да я заразява. Щом се качиха на горното ниво, тя веднага се отправи към асансьорите.
— Мис Фримънт, къде отиваме?
В гласа му се долавяше нескрита тревога.
Но Холис не му обърна внимание. Вратите на асансьора се отвориха и тя излезе в дългата, полупразна зала. След навалицата в двете чакални този притихнал етаж й се стори като оазис. Младата жена пое надясно, оглеждайки надписите на вратите по коридора. Отмина вратите към офисите на Делта Краун, на Сингапурските авиолинии, после още няколко с неясни надписи.
— Мис Фримънт!
Холис продължаваше, повтаряйки си на ум инструкциите на Пол: „… щом кацнете на «Кенеди», трябва да отидеш в крилото с офисите на чуждите авиокомпании. Там ще търсиш врата с надпис «Е-12». В този офис ще те чакат следователите от ФБР…“.
Някъде тук би трябвало да е проклетата врата Е-12… Внимаваше да не изпусне нито една от вратите. Но надписите бяха съвсем други. На някои бяха поставени само емблемите на компаниите. Изкуши я мисълта да позвъни на която и да е врата и да попита за Е-12, да помоли някой непознат да я ориентира. Но не се осмели да го стори.
Вече приближаваше краят на коридора. Зад последната врата, оградени с широка жълта лента, се показаха строителни принадлежности — стълби, скелета, кутии с бои, рула от тапети…
Изненаданата жена се върна в коридора и остави чантата си на пода, смутена от напрегнатия, многозначителен поглед на Джоунс. Даде му знак с ръка да я изчака, после отново отвори вратата, наведе се и мина под лентата, поставена от строителите. Тъкмо заобикаляше стълбите и бидоните, когато токчето на лявата й обувка се закачи в някакъв брезент. Докато го освобождаваше, тя машинално вдигна поглед нагоре и видя, че и таванът е подготвен за пребоядисване.
И в този миг я видя. Зад струпаните рула с тапети надзърташе малка, покрита с прахоляк врата. Върху нея се мъдреше синя табелка „Е-12“.
— Господи! Най-сетне!
Холис не беше сигурна дали възкликна от облекчение или от подозрение. Защо следователите от ФБР ще изберат толкова странно място за срещата?