— Банков измамник ли?
Тя кимна и едва сега той пристъпи към нея. Една крачка, предпазлива и плаха, после още една, докато се добра до едно от креслата, облегна се на него и отново втренчи поглед в пребледнялото й лице.
— Тази версия ли ви поднесоха в Париж?
Тя отпусна пистолета и замря на място, настръхнала, цялата в слух.
— Джоунс… всъщност Майстора… е професионален убиец. От най-висока класа — тихо рече Кроуфорд. Не спря да й говори, без да помръдне, дори и когато пистолетът се изплъзна от пръстите й, а устните й се разтрепериха. — Той е пристигнал тук, за да си свърши работата. Но поне в едно вие бяхте права: не можеше да влезе сам в страната. Затова се е нуждаел от придружител. — Смутен, Кроуфорд извърна поглед встрани. — От някой, който няма да задава много въпроси. От някой като вас.
11.
След самолетите от Париж и от другите европейски градове пристигнаха полетите от Южна Америка и Азия. Магазините и павилионите в чакалните се изпълниха с новопристигналите, смаяни от изобилието и лукса на предлаганите стоки. Сред тълпите се скитаха бездомници, все още не попаднали в ръцете на полицията. Те или протягаха длани за милостиня, или се скупчваха около чейндж гишетата, омаяни от солидните суми, които се обменяха там. Навред се провираха джебчиите от нощната смяна, изоставени от приятелките си, след като плячката бе изхарчена, увлечени в търсенето на нови жертви.
Сред пъстроцветното множество, над многоезичната глъч, заглушавана от тропота на стотици крака, се разнасяше неумолимият метален глас от компютърната система, използвана от летищната полиция: „Не пътувайте сами до града! Не позволявайте на никого, освен на униформените носачи, да носи багажа ви!“.
Майстора беше застанал сред най-оживената тълпа, точно пред десния вход на голямата чакалня за пристигащи пътници. Есенният въздух бе напоен с миризмата на солена морска вода и с острия лъх на отработената керосинова смес, с която летяха самолетите. Въпреки предупрежденията на охраната, той се нуждаеше тъкмо от това — от някое самотно такси, а не от широките автобуси, натъпкани с пасажери.
Дясната му ръка беше пъхната в джоба на шлифера. По едно време се досети и я извади. Китката беше окървавена от счупената бутилка кока-кола, но кръвта беше засъхнала. Майстора стегна пръстите си в юмрук. Китката му потрепери, но явно костите бяха здрави.
Пое към вратите и след миг силуетът му изчезна сред групата пушачи, струпани отвън.
На платното го посрещнаха неколцина цигани, шофьори на таксита без лиценз, а малко по настрани бяха паркирани законните жълти таксита. Неколцина от пристигащите пътници се спряха и веднага бяха заобиколени от шофьорите, които високо крещяха цените си. Ожесточената конкуренция предизвика бързо падане на предлаганите тарифи.
Майстора вече си бе избрал един от шофьорите. Махна с ръка на набит младеж с кожено яке.
Очите на шофьора светнаха и той веднага разбута с лакти колегите си, които не закъсняха да го наобиколят с надежда да му отнемат поръчката.
— Мийстър! Мийстър! За града ли сте? Предлагам частно такси. Много евтино!
Майстора го изслуша със смръщено лице, но автомобилът си го биваше — масивен „Линкълн Таун Кар“. Водачът изглежда беше руски евреин, наскоро пристигнал в Щатите, защото предпочиташе езика на жестовете пред трудноразбираемия английски, пък и мимиките му бяха пределно ясни.
— Колко?
— За къде пътуваме?
— До хотел „Плаза“.
— А-а-ха, йес, мийстър, разкош хотел. Двеста долара. Бакшиш отгоре.
— Естествено.
Шофьорът се ухили, предлагайки на клиента си да се запознае с постиженията на съветската стоматология.
— Багаж, мийстър?
— Нямам.
— Окей.
Майстора се настани на задната седалка.
Вътре вонеше на зелева чорба и на нещо като джоджен — може би от миниатюрното коледно дърво, окачено на огледалото за обратно виждане.
Руснакът с все сила натисна волана и колата се завъртя. Беше оставил чистачките да работят заради леката мъгла, но след стотина метра ги спря, даде газ и се заби в най-гъстото движение.
Изминаха още двеста метра, когато се чу как ситни камъчета затрополиха по покрива на автомобила.
— Какво става?
— Строят нещо. — Шофьорът безпомощно сви рамене.