Тя преглътна, огорчена от пропуснатата възможност. Наистина щеше да има и много други възможности, каза си тя, докато слизаше с ескалатора, следвана от натрапилия се придружител. Кроуфорд нямаше да може да я спре, ако тя реши да се разприказва!
Преди изхода се отърваха от шумната група туристи и излязоха при такситата. Тя забеляза колко съсредоточено Кроуфорд оглеждаше колите. Според нея той не успя да намери това, за което се оглеждаше.
— Нима очакваш той да се крие някъде наблизо?
— Не, това е абсурд.
Холис се облегна на близкия стълб. Оглушителната глъчка от стотиците автомобили и изтощението от последните часове й причиняваха силно главоболие. Не можеше повече да върви, нито да стои тук, хипнотизирана от ужасяващия спомен за обляния в кръв килим в онази зала.
— Длъжни сме да съобщим на полицията — рече тя. — Онези… онези трупове там може би вече са открити. Може би вече ни търсят.
Остана изненадана колко беззвучен се оказа гласът й, като че ли говореше някой друг вместо нея.
— Никой не ни видя — възрази й Кроуфорд. — Но не е изключено да се намери свидетел, който да е запомнил, че ти и Майстора сте тръгнали по коридора към залата. — Обърна се към нея. — Трябва да намеря кола за нас двамата. Но не мога да го сторя, без да те оставя за малко. Така че избирай. Обещай ми, че ще ме чакаш тук. Или, ако предпочиташ, тръгни сама по дирите на Майстора.
Тя се стресна.
— Ще ме оставиш сама? Тук, пред летището?
— Само те моля да ме изчакаш. Мога ли да разчитам на думата ти?
— Аз винаги държа на думата си.
— И какво смяташ да правиш по-нататък?
Джоунс… Майстора е убиец! Той не е можел сам да влезе в Щатите. Затова се е нуждаел от придружител. От някой, който няма да задава много въпроси. От някоя глупачка… като мен например.
— Искам да узная цялата истина — натъртено произнесе Холис. — Искам да разбера в какво съм била въвлечена.
Усети как Сам Кроуфорд я изгледа. След мъчителната за нея пауза той я докосна по рамото.
— Стой близо до тази врата, пред колоната. Тук е пълно с коли, така че никой няма да ти обърне внимание.
— Но ако полицията…
— Ако те арестуват, ще те открия. Вярвай ми. Дай ми само десетина минути, но без да откъсваш поглед от тротоара.
— Къде отиваш?
Кроуфорд не искаше да разкрива, че на пет минути пеша оттук се намираше паркинг за скъпи лимузини, давани под наем само по предварителни заявки. Сега там би трябвало да има поне десет-петнадесет коли, така че до десет минути щеше да се върне.
12.
Всеки делник към шест следобед съпругите от остров Стейтън Айлънд се събират до Сейнт Джордж, край пристана на ферибота, за да посрещнат мъжете след края на работния ден. Но днес мълчаливото им очакване се наруши — внезапен вой принуди жените да се огледат стреснато. Иззад ъгъла изскочи полицейска кола с включена сирена и мигащи лампи. Гумите изсвистяха по асфалта, но колата не спря, а продължи надолу към Бей стрийт, покрай Ричмънд Терас, точно в най-гъстото движение.
В стандартния „Седан“, маркиран със знаците на нюйоркската полиция, седяха четирима намръщени мъже: двама от тях в кожени якета, а другите двама — в униформи на офицери от полицията. Прозорците бяха отворени, за да излиза цигареният дим.
Шофьорът завъртя кормилото, за да вземе завоя около парка, след което се насочи към елитния квартал с грижливо охраняваните имения на видни личности. Къщите бяха двуетажни, от червени тухли — само тук-там се срещаше по някоя белокаменна сграда, колкото за разнообразие. Водачът спря сирената и мигащите светлини, подкара по отбивката и след два завоя фаровете осветиха внушителната двуетажна къща, заобиколена отвсякъде с широки веранди.
Без да нарушат мълчанието, четиримата мъже едновременно изскочиха от колата. Момчето, доставящо пици по домовете, което току-що бе напуснало къщата, се закова на място, смаяно от гледката — четири пистолетни кобура се полюшваха пред него, полуприкрити от якетата и униформите.
— Изчезвай, хлапе! — грубо изръмжа единият от полицаите.
То не дочака втора подкана, а мигом се втурна към пикапа си, паркиран до бордюра. Полицаите го изпратиха със смях и се насочиха към дървената врата, от която започваше тясната пътека за разходка на кучетата, заобикаляща къщата от четирите страни. Откъм вратата ги посрещна глухо, сподавено ръмжене.