Водачът на групата, Винсент Калабрезе, девет поредни години избиран за най-добър служител от Отдела за борба с тероризма към нюйоркската полиция, подритна леко вратата. Отвътре немската овчарка изплези език, подви опашка и се скри в задния двор още щом зърна Калабрезе и смръщените полицаи зад него.
Четиримата прекосиха мократа морава до тесния вътрешен двор. От прозореца зад покритата веранда се показа млада жена, загърната в пеньоар.
— Къде е той? — запита Калабрезе.
Жената мълком посочи към пристройката, използвана за гараж.
Страничната врата се оказа отворена. Калабрезе пристъпи към коридора, тънещ в мрак. Пръстите му затърсиха по стената бутона. Най-после го напипаха и вратата към гаража започна да се повдига.
По бетонния под имаше много петна от масло и антифриз, но колата липсваше. Лавиците по стената бяха отрупани с инструментите, задължителни за всеки автомонтьор любител. Дръжките на чекмеджетата под дърводелския тезгях бяха порядъчно изпоцапани с грес, моторно масло и боя.
По протежението на задната стена, до двата велосипеда и скейтборда, се мъдреше овехтял хладилник. Пред вратата му бе коленичил мъж с фуния в ръка.
Калабрезе и помощниците му веднага го заобиколиха.
— Джейкъб, обърни се — промърмори Калабрезе.
Мъжът потрепери, като евреин по време на молитва.
— Успя да ми видиш сметката, нали?
Хари Джейкъб се извърна към неочакваните си посетители и се стресна от пронизващия поглед на Калабрезе. Наближаваше четиридесетте, но все още беше слаб и сух като невръстен младеж — с червена коса и лице, осеяно с лунички.
— Направих всичко, на което съм способен — заоправдава се той. — Смених им водата, оставих ги на хладно… Грижих се за тях като за малки деца. Защото те се нуждаят от много грижи.
— Да, звучи направо затрогващо — процеди Калабрезе. — Хайде. Да хвърлим един поглед.
Полицаят заобиколи Джейкъб и вдигна едното ведро, за да провери тежестта му.
— Кучи син! — измърмори полицаят отдясно на Винсент Калабрезе.
— Тази воня ми напомня за нещо… — додаде другият зад него и затъкна с ръка устата си.
Калабрезе приклекна и стовари месестата си длан върху тънкия врат на Джейкъб.
— Знаеш ли какво те очаква, нещастнико, заради тази смрад, дето си я укрил тук? — Заканителният му шепот накара Джейкъб да се вцепени от страх. — Знаеш ли какво ще ти лепнат, а?
Сломеният Джейкъб отпусна глава. Дъхът на полицая сгорещи ухото му.
— Ще ти лепнат прозвището „миденият убиец“!
Миденият убиец, миденият убиец, миденият убиец…
Другите трима в хор се надпреварваха да повтарят припева, докато Джейкъб съвсем клекна. Явно повече не можеше да издържа. Полицаите се смееха така гръмко на остроумието си, че от плета пред близката къща надзърна един от съседите.
Джейкъб се изправи и погледна неуверено към осемнадесетте килограма дребни миди, напъхани в голямото ведро. Тази сутрин ги бе домъкнал чак от Роуд Айлънд, по специалната поръчка на баща си. Щом се прибра, Джейкъб ги бе накиснал във ведрото със солена морска вода, после бе покрил ведрото с брезента, точно както му бе наредил неговият старец. Накрая се бе прибрал в къщата, за да изчака малките гадинки да изпукат, всичките с разтворени черупки.
Той още веднъж огледа Калабрезе и компанията му. Но нищо не можеше да ги накара да престанат да му се присмиват.
— Бяха си наред, когато напуснах Провидънс. Изгубих си половината от днешния ден — проклет да е! — за да се тътря по шосето. Останалото време си бях тук, в двора. Поливах градината. Може да провериш маркуча. Още не е изсъхнал.
Полицейският смях внезапно секна. Осем очи се вторачиха в него, сякаш изведнъж му бе поникнала рунтава опашка.
— Да не си им правил изкуствено дишане? Уста в уста, а? — засмя се Калабрезе.
— О, я стига с майтапите за днес!
— Трябваше да сте тук, за да се уверите с очите си.
Това бе гласът на Кети Джейкъб, жената с пеньоара. Около талията си бе препасала кожен колан. Русата й коса се стелеше на вълни върху раменете й. Цепката на пеньоара й се разтваряше на всяка крачка, за да покаже на мъжете какви разкошни бедра се крият в гънките му. Полицаите впериха жадни погледи в нея.
Тя пристигна с поднос в ръка — върху него бяха наредени чашите и каната с кафето, а до тях — нарязания орехов сладкиш с шоколадова глазура. Остави подноса върху плота, отиде до мъжа си и го погали по главата.