Заедно с няколко дипломати от Индия и Южна Африка Пол Макган се бе присъединил към групата около посланика на Тайланд. Към тях се приближи красива девойка, фотомодел от индонезийския остров Бали, която по време на вечерята беше настанена на съседния стол до него. Макган тъкмо се чудеше дали да я изпрати до дома й, или да я отведе в хотел „Крийон“, когато към него пристъпи един сержант от морските пехотинци, изпълняващи ролята на почетна стража в посолството.
— Търсят ви по телефона, сър. — Макган отстъпи крачка назад и сержантът пошушна на ухото му: — В секретната служба, по кодираната линия.
Макган се извини и пое след него.
Секретната служба се намираше в едно от фоайетата. Сержантът отвори вратата пред него и го съпроводи покрай заключените шкафове, където пазеха автоматите, гранатометите и газовите пистолети. Стигнаха до бетонната кабина. Тя бе осигурена за извънредни ситуации — дори и ако посолството бъде нападнато с танкове — защото в нея бе монтирана апаратура за пряка връзка с Пентагона.
Макган посегна към червения телефон едва след като сержантът излезе и затвори отвън тежката врата.
— Да?
— Пол? Пол, ти ли си?
Макган се вцепени: пръстите му, стискащи слушалката, почти побеляха. Нима този глас идваше от задгробния свят?
— Пол, чуваш ли ме?
Гласът й звучеше леко дрезгаво и той машинално отбеляза, че тя се обажда по клетъчен телефон. Но откъде? От летище „Кенеди“? Или някъде от Ню Йорк?
— Пол, ако си там, обади се! Изключително важно е! Пол…
Внезапно тясното помещение стана много задушно. Слушалката едва не се изплъзна от потната му длан. Невероятно, но тя бе оцеляла въпреки обещанието на Майстора. Но дали е пострадала? Не е ли ранена? Може би Майстора още е по следите й? Или пък се е провалил и е побягнал?
Макган знаеше коя е мишената на Майстора, но не и какъв е планът му. Беше му казано само, че всичко ще бъде изпипано до съвършенство.
А къде ли е Кроуфорд? Нали Майстора бе очистил един от неговите хора тук, в Париж? Нима Кроуфорд е нарушил договорения обхват на действие и на своя глава е потеглил към Ню Йорк по следите на Майстора? Тогава той може да се натъкне на Холис!
Макган натисна бутона и в слушалката се чу пукот от статичното електричество. Нека си мисли, че връзката не е качествена. А когато линията се изчисти, той се вслуша по-внимателно в гласа й. Холис говореше с нескрито раздразнение, в тона й се долавяше уплаха, но не и паника. Не търсеше помощта му, дори напротив, беше се приготвила да му съобщи нарежданията си.
Защо пък да не се възползвам от ситуацията?
Макган погледна към цифровия часовник. Бяха изтекли двадесет секунди. Натисна още два пъти бутона и накрая изключи. Нека тя сама си направи изводите.
Едва сега се отпусна на въртящия се стол, който изскърца под него. Внезапно планът му, разработен до последната тънкост, се бе пропукал, и то само защото се бе появила заплаха в лицето на Холис Фримънт. Заплаха, която вече би трябвало да е отстранена. За нещастие точно сега нямаше никаква възможност да се свърже с Майстора. Разбира се, Пол разполагаше с резервни телефони за връзка в случай на извънредни обстоятелства, чрез които можеше да се добере до тези, на чиито заповеди Майстора бе длъжен да се подчинява. Но ако Майстора пръв се свърже с това лице, самият Пол Макган го очакваше дълго и много, много неприятно обяснение.
Опита се да се овладее. Нали беше експерт по кризисни ситуации? Но в сравнение с другите сега не ставаше дума за поредния провал. Спешно се налагаше да състави резервен план и да предприеме предпазни мерки, за да се отърве от присъствието на Холис. И на Сам Кроуфорд. Една възможност вече се очертаваше в мислите му.
От намеренията на Пол Макган относно очарователната индонезийка не остана и помен. Нямаше време за губене — трябваше да се подготви за следващия опит на Холис да се свърже с него. Защото опитният дипломат не се съмняваше, че тя ще успее да се добере до него. И когато го направи, той ще задейства предпазния механизъм, за който се бе досетил, още преди да я изпрати на смърт.