— Не успя ли?
Тя не му отговори, но умърлушената й физиономия веднага я издаде.
С много усилия Кроуфорд провря масивната черна лимузина през поредното струпване по магистралата, след което се приближи към светофарите на кръстовището. Оказа се, че най-малко коли има по лявата отбивка, водеща към магистралата „Ван Айк“.
Той още веднъж се обърна към спътницата си, изненадан от непреодолимия си подтик да й признае, че вече бе успял да се свърже със своите хора в Париж. Но, за съжаление, до този момент те също не можаха да открият Пол Макган.
— Кой си ти? — внезапно попита тя.
— Нали вече ти обясних?
— Не, искам да кажа, с какво се занимаваш?
— Ще ти разкажа всичко, но нека първо се измъкнем оттук.
— А къде отиваме?
— На някое по-безопасно място.
Тя едва успя да прикрие мрачната си усмивка. Не искаше да изглежда като всяка друга жена, горчиво разочарована от любимия, но все още не желаеща да се примири с предателството му.
— Не вярвам, че някъде ще се намери сигурно място за мен.
Най-после светофарите превключиха и Кроуфорд зави наляво покрай близката строителна площадка, сред която се виждаха три булдозера. Тъкмо се бе обърнал към Холис, когато тя изкрещя:
— Зад теб!
Обърната с лице към Кроуфорд, тя зърна как внезапно огледалото за обратно виждане се засенчи от нещо черно, устремено с все сила към тях.
Кроуфорд също погледна към огледалото. Отзад се носеше големият линкълн, затова той рязко завъртя волана на кадилака, за да избегне удара.
Но устременият линкълн ги застигна и изтласка кадилака от шосето — право към дървените бариери, оставени от строителите. Кроуфорд бе здраво разтърсен от тласъка, ала все пак успя да задържи кормилото. Натисна до край педала за газта, но преследващият ги линкълн беше набрал инерция. Разнесе се остър звук от стържене на метал в метал. Разлюляният кадилак полетя към лопатата на тритонния булдозер, замрял зад счупената бариера.
— Залегни! — кресна той.
Холис не помръдна, втренчила хипнотизиран поглед в стоманената паст на булдозера, захапала буци пръст като разкъсана човешка плът. Никога не бе преживявала автомобилна катастрофа и не разбираше защо всичко й се струва забавено като на филмова лента.
Но две неща спасиха кадилака — значителното му тегло и меката пръст. Кроуфорд усети как гумите затънаха в почвата. Натисна още веднъж педала за газта. Нещо в скоростната кутия застърга, двигателят отчаяно избуча, но колата успя да удържи натиска на линкълна.
Кроуфорд се обърна назад. Да, това беше Майстора, с ръце върху волана, с ясно очертан профил, като изсечен върху монета. После убиецът се извърна и Кроуфорд срещна студения му, безмилостен поглед, недвусмислено издаващ намеренията му.
Не! Не и днес! Стига смърт за днес!
Кроуфорд натисна спирачките точно когато им оставаше съвсем малко да се врежат в булдозера. Някакво желязо закачи задния прозорец, после и страничния. Предното стъкло се разтресе и в следващия миг от него останаха само късчета. Кроуфорд вдигна ръка да закрие лицето си и видя как дъжд от стъкла обсипа Холис.
Спирачките не само спасиха живота им, но и попречиха на Майстора да довърши плана си. Линкълнът профуча край кадилака с разбита предпазна решетка, със смачкана предна броня. Кроуфорд мълниеносно превключи на задна скорост и заби предницата в меката пръст, встрани от лопатата на високия булдозер.
Майстора вече беше готов за нова атака. Кроуфорд отчаяно завъртя волана и насочи колата наляво. Размина се на сантиметри с връхлитащата грамада.
— Пусни го! Пусни го да мине!
Холис разтресе глава. Около косите й се разлетяха парчета стъкло. Но успя да зърне мрачно решителната физиономия на Кроуфорд, видя как едва избегнаха удара на връхлитащия автомобил. В същия миг обаче до слуха й достигна вой на полицейски сирени, но разбра, че Кроуфорд няма да се откаже от двубоя.
Това бе едно от онези чудеса, които понякога се случват по магистралите около летище „Кенеди“: привечер бе възможно, без никакви видими причини трафикът да намалее — както по федералното шосе, така и по магистралата „Ван Айк“.
Кроуфорд видя как линкълнът се качи на платното и се втурна по магистралата. Веднага обърна волана, решен на всяка цена да го догони, без да обръща внимание на застрашителното хъркане на двигателя.