Кроуфорд чу два мъжки гласа, и двата ниски, почти басови. Надзърна иззад колоната и видя двамата непознати, застанали до каросерията: единият беше висок, широкоплещест негър, с късо кожено палто; а другият се оказа доста по-нисък, с неприятна миша физиономия и с измърсено яке от изкуствена кожа. На гърба му се виждаше емблемата на нюйоркския „Метс“.
Негърът връчи сака на по-ниския мъж, който дръпна ципа и провери съдържанието, преди да измъкне от кабината на камиона луксозно дипломатическо куфарче. За опитен мъж като Кроуфорд не бе необходимо да надзърта в куфарчето — можеше да се досети какво има в него.
— Отстранете се от камиона! — извика той и пристъпи към тях.
Двамата мъже се обърнаха за секунда, с ръце, напъхани във вътрешните джобове, но замряха като препарирани, когато видяха пистолета в ръката на Кроуфорд. Чернокожият пръв се окопити и бавно вдигна ръце.
— Кой, по дяволите, си ти?
Кроуфорд протегна към негъра лявата си ръка.
— Дай ми ключовете от камиона.
— Я си го начукай! Искаш да повикам моите хора? Които хич не си поплюват! Само да си посмял да…
Изстрелът отекна в празния склад оглушително, като шрапнел. В стената на камиона зейна назъбена дупка.
Двамата наркопласьори се завъртяха на пети и смаяно зяпнаха разкъсаната ламарина на каросерията. Кроуфорд изчака да заглъхне ехото от изстрела.
— Казах: ключовете!
— Копеле проклето! Защо продупчи шибания камион?
Негърът изкрещя с такъв яростен тон, сякаш Кроуфорд беше очистил отрочето му.
— За последен път повтарям: дай ми ключовете!
— Дай гадните ключове на този боклук! — намеси се най-сетне фенът на нюйоркския „Метс“.
— Те са на таблото.
— Отвори вратата, за да се уверя, че не лъжеш.
Черният се подчини. Ключовете наистина се оказаха на таблото. От верижката им висеше миниатюрно сребърно свинче, рекламен сувенир от магазин „Тифани“.
— А сега десет стъпки наляво!
Двамата наркопласьори още не бяха направили десетте крачки, когато Кроуфорд силно извика:
— Фримънт! Ела при мен!
Чу стъпките й зад гърба си и махна с ръка:
— Веднага се качвай в кабината! Хайде!
Холис се доближи до камиона и едва тогава онези двамата я забелязаха.
— Но какво става тук? — запита по-ниският.
Кроуфорд също тръгна към камиона, но внезапно се спря и погледна към сака и куфарчето. Съвсем малко му оставаше до стъпалото на шофьорската кабина, когато до слуха му достигна напрегнатият шепот на по-ниския наркопласьор:
— Този смотан шибаняк няма да ни пипне парите, нито праха…
— Дай ми якето си!
Ниският мъж се вторачи в Кроуфорд, сякаш виждаше привидение пред себе си.
— Моето яке?
— Радвай се, че ти искам само якето, приятел. — Кроуфорд подритна сака. — Не ме интересува това тук, нито парите, ясно ли е?
Запалянкото на „Метс“ на бърза ръка смъкна якето от гърба си, сви го на топка и го подметна към Кроуфорд.
Той го облече, като прехвърли пистолета от дясната в лявата си ръка, после обратно в дясната. Накрая скочи на седалката на водача, включи двигателя и завъртя волана. В страничното огледало видя как онези двамата се затичаха към сака. Въпреки грохота на камиона той чу виковете на негъра:
— Хей! И този път ги изиграхме федералните, а?
Сержант Балестерос и полицай Пъркинс бяха в радиоколата. Изпълняваха задължителната обиколка на складовата зона между Джексън авеню и моста „Куинсбъроу“, когато видяха как камионът с рев изскочи на платното.
Пъркинс посегна към бутона за сирената, но сержантът го спря с решителен жест.
— Това е една от колите на Драйас. Няма да се изненадам, ако пак се е сдърпал с Малоун.
— Но нали капитанът ни нареди да ги прогоним от складовете? — колебливо възрази Пъркинс.
— Само ако се усъмним, че имат нещо общо с терористите — поясни Балестерос. — Освен това капитанът си няма представа какво сме се разбрали ние с тези типове. Пък и те вече са се разплатили с нас. Загряваш ли?
Балестерос включи микрофона към високоговорителя на покрива на колата.
— Ей, ти там, в камиона! Тази зона е забранена за такива като теб. Махай се оттук. Повтарям за последен път: махай се оттук!
Балестерос видя как от прозореца на камиона се подаде и се размаха една ръка, после се мярна ръкавът на синьото яке. След миг камионът рязко изви наляво с грохот и изчезна от полезрението на полицая.