— Но това е невъзможно! — извика Холис. После добави, вече с по-мек тон: — Все пак… може би секретарката на Пол е забравила?
— Сюзан Гарсети ми спомена, че секретарката на мистър Макган работи от години на този пост и досега не е имало случай да забрави или да сбърка нещо. Наистина ли вярваш, че може да й се изплъзне нещо толкова отговорно?
Холис се огледа безпомощно. Беше се срещала неведнъж с тази секретарка. Абсурдно бе тя да допусне такъв пропуск.
— Но ако Макган е възложил на някой от подчинените му да обработи данните за визата на Джоунс, тогава документите е трябвало да бъдат оформени преди деня на подписването им. За да бъде всичко готово, преди да заминеш за срещата в хотела.
Въпреки топлината, идваща от камината, Холис усети как ледена тръпка пролази по гърба й. Несъзнателно пъхна ръка под пуловера и натисна по-надолу камеята. Пръстите й погалиха релефа на хубавата Елена и спомените отново я обсебиха, особено трогателният надпис на задната стена на украшението.
Завинаги твой.
Улови изучаващия поглед на Кроуфорд.
— Нима искаш да кажеш, че Пол е знаел, че Джоунс всъщност е Майстора? Че е искал да му помогне?
— Така се получава.
В очите й проблеснаха искри.
— Ти въобще виждал ли си някога Пол? Знаеш ли какво представлява той?
— Знам само, че се срещате от два месеца и си много влюбена в него — тихо отвърна Кроуфорд.
Сега вече Холис побесня.
— Пак ли оная клюкарка ти е докладвала? Сюзан Гарсети, нали?
— Вашите отношения не са тайна за никого в посолството.
Холис гневно разтърси глава.
— Не! Грешиш за Пол! Тотално грешиш. — Наведе се напред с лакти върху масата. — Защото ако това, в което го обвиняваш, се окаже истина, тогава излиза, че Пол предварително е знаел за намерението на Майстора да ме убие в Ню Йорк!
С тези думи вбесената Холис изхвърча от стаята. Той не се опита да я спре. Вратата на банята се затръшна.
На този Пол Макган работата му никак не бе чиста. Кроуфорд не знаеше какво точно е съмнително, не можеше да отгатне причината, но усетът му, изострен от дългите години, посветени на преследването на хора, не го лъжеше.
Отиде в задния двор и отвори вратичката на малката барака, приличаща на градински клозет. На стената, скрит зад носещите греди, бе монтиран пулт за електронни комуникации. Докато набираше кода за достъп, Кроуфорд обмисляше какво да нареди на хората си в Париж.
На излизане от банята Холис откри, че Кроуфорд го няма. Стори й се, че беше в банята за кратко, колкото да се съвземе. Дано, по дяволите, не е разбрал, че бе плакала.
Опита се да си внуши, че Кроуфорд се самозалъгва жестоко, че изопачава думите й и така е стигнал до онова чудовищно подозрение. Но тя ще му даде да се разбере и на бърза ръка ще му покаже къде му е мястото.
Обаче колкото повече си повтаряше думите му, толкова повече се убеждаваше, че логиката му е необорима. И това я изпълваше с ужас.
Холис влезе в кухнята, наля си още кафе и го отнесе във всекидневната. Настани се на дивана пред камината и се опита да овладее мислите си.
Скърцането на дъските на пода край вратата я сепна и я изведе от унеса.
— Извинявай, ако съм те стреснал.
Холис посрещна опита му да си изпроси извинение с равнодушно свиване на рамене.
— Да не би да си въобразяваш, че и аз съм помагала на Майстора? — кисело подхвърли тя.
— Да.
— Но от това следва, че съм съдействала и на тези, които се крият зад него.
— Ти си се заблуждавала, че знаеш какво вършиш, когато го придружаваше. Но не бях сигурен доколко си наясно в каква игра са те замесили.
— А ти кога разбра, че си сбъркал в преценката си за мен?
— Когато видях Майстора с насочен пистолет срещу теб.
— Това ли щеше да се случи с всеки на мое място?
Кроуфорд кимна.
— Точно така действа Майстора. Убива всички свидетели. Лицето, довело го в Ню Йорк, е трябвало да умре. За да остане само той, с развързани ръце.
— Искаш да кажеш, че този, който е наел Майстора, е изпратил и двамата стюарди?
— Те са били наети независимо от Майстора, за да разчистят следите след бягството му. Но без да видят лицето му.
Холис напрегнато се взря в мъжа пред себе си.