— Искам да бъде потвърдено, че тя се намира на този адрес — тихо добави Майстора.
— Ще бъде направено — обеща Макган. — Но аз пък искам да съм сигурен, че този път ще си заслужиш възнаграждението.
Майстора прекъсна връзката, без да се трогва от настойчивия тон на Макган. Друг път ще си поговорят за промените в плановете и за корекциите на заплащането.
Сега имаше по-важна работа: взе кутията с оръжието и я върна в шкафа, провери ключовете на всички врати и след като задейства алармената сигнализация, излезе от апартамента.
Имаше още много дреболии за уреждане, преди да се залови сериозно за работа.
Малката тухлена сграда на библиотеката на „Люис стрийт“, точно под моста „Уилямсбърг“, винаги страдаше от хроничния недоимък на градския бюджет и от апатията на общинските власти към нея. Три години преди сегашните събития Винсент Калабрезе и Хари Джейкъб, залитащи и изтощени, се бяха спрели пред тази библиотека след продължителен престой в кръчмата на О’Тул.
Целия онзи следобед двамата приятели бяха посветили на спомени за годините, прекарани в Отдела за борба с тероризма. Говореха за какво ли не, и във всичко намираха слабости: разследванията не се провеждаха както трябва, имаше случаи на потулване на провалите, към заподозрените се отправяха неприкрити заплахи, с една дума: нещата отиваха на зле.
След два дни двамата колеги събраха кураж и изложиха заключенията си пред своя пряк началник — полицейския комисар от градското управление. Той ги изслуша и им обеща, че ще направи всичко, което е по силите му, за да запази най-ефективното звено в борбата с терористичните групировки и елементи. Но докато се пребори с шефовете, беше им обяснил комисарят, дейността на Винсент трябвала да бъде посветена на поддържането в готовност на екипа на „Кифладжиите“, като им намери нова квартира, за предпочитане по-далече от полицейското управление на „Плаза Плейс“, а също и да измисли ново, по-представително наименование на екипа. Така се появи Полицейският информационен център, специализиран за антитерористични акции.
След няколко дни Калабрезе докладва на комисаря, че е намерил помещение за екипа и след консултации с шурея на комисаря, заемащ отговорна длъжност в Сити Хол (кметството), бившата библиотека стана притежание на нюйоркската полиция. После намериха една по-сговорчива строителна компания, която се нагърби с цялостния ремонт на сградата срещу умерено заплащане. Калабрезе активно помагаше при уточняването на проекта. Когато ремонтът приключи, екипът се нанесе в сградата и започна да се обзавежда. Началниците им уредиха да се закупят военно имущество, въоръжение и муниции от една армейска база във Форт Бенинг, щата Джорджия. От Силиконовата долина се снабдиха с модерни компютри, от компанията „Бел“ — с комуникационна техника, а от „Дженерал Мотърс“ им издействаха два камиона и микробус — по-късно в този микробус бе монтирана електронната апаратура за следене на заподозрените.
Джейкъб се зае с организирането на обмена на информация с базите данни на щатската и федералната прокуратура.
Сега Джейкъб и Калабрезе седяха в заседателната зала, изолирана със стъклена преграда от бюрата с компютрите, пред които работеха останалите членове на екипа. На масата, освен картонените кутии с китайска храна, се виждаше изпоцапаният сак, който Джейкъб бе открил на задната седалка на онзи полуразбит кадилак.
Калабрезе опипа кожения етикет върху сака.
— Жалко, че тази чанта не може да проговори, за да ни разкаже нещо повече за мис Фримънт.
— Така ли? — засмя се Джейкъб. — Защо не опиташ пак, Винсент? Кой знае, може и да се смили пред молбата ти…
Джейкъб се обърна към екрана на компютъра и отново зачете данните от файла с биографията на Холис Фримънт, но след няколко минути скептично промърмори:
— Хм, не мога да открия нещо, което да хвърли светлина върху инцидента на магистралата.
— А как ще научим кой е бил спътникът й?
— Засега той е пълна мистерия.
— Ако проверим в списъците на пътниците, пристигнали днес на летището?
Джейкъб посочи към бюрата отвъд стъклена преграда:
— Не виждаш ли, че хората ни вече от два часа проверяват по всички достъпни канали.
Калабрезе стана, но след няколко крачки се върна и се облегна на ръба на масата.
— И така, нека да обобщим с какво разполагаме дотук.