— Двама от дежурните полицаи, Балестерос и Пъркинс, попаднали на наркопласьори, увлечени в сделки, в някакъв запустял склад. Разговарях с полицаите, а после с единия от онези дребни трафиканти. Представи ми се с името Драйас, но това се оказа само псевдоним. Както и да е. По-важното е, че нашите двама герои, увлечени в играта на Бони и Клайд, избягали с камиона на наркопласьорите. Така стигнах до кадилака, който беше пострадал жестоко при надпреварата по магистралата.
Замислен, Калабрезе повдигна гъстите си вежди.
— Какво е заключението на съдебния лекар?
— Според доклада вратът на жертвата е бил прекършен преди инцидента на шосето. Типично в стила на терористите. Не е умрял под колелата…
Калабрезе отново се замисли.
— Разкажи още нещо за този кадилак.
— Изглежда като изкопан от автомобилно гробище. По описанието му отговаря на търсен автомобил, откраднат от паркинга на летище „Кенеди“ един час преди инцидента. Следователно терористите са пристигнали със самолет, а после по някаква причина са се качили в онази зала. Но са ги изненадали двамата стюарди от Еър Пасифик, придружавани от двете ченгета от охраната на летището. И четиримата са били застреляни на място, а нашата смела двойка, мъжът и момичето, излизат навън, цапардосват шофьора на таксито и задигат колата му…
Калабрезе го слушаше с все по-нарастващ интерес.
— А според показанията на свидетелите, струпани на изхода на чакалнята на летището, един черен отмъстител, в „Линкълн Таун Кар“, се опитал да ги сплеска след завоя, там, където видяхме строителните машини.
Калабрезе кимна мрачно.
— Този отмъстител… и той ли е изчезнал мистериозно?
— Винсент, нали никой не ти е обещавал, че този случай ще бъде от лесните? Не разполагаме с неговото описание, не знаем нито име, нито номер на полета. Но най-голямата загадка е защо онази двойка в кадилака е потеглила по следите на линкълна?
— Сигурно не са искали да попаднат под ударите на предната броня на линкълна…
— Ако ние не се бяхме намесили, сигурно щеше да ги довърши.
— Добре, Хари. Добре си се справил дотук.
— С много усилия нашите хора успяха да открият кадилака, изоставен в Лонг Айлънд Сити.
— Какво успя да разбереш за лицето, което е притежавало този сак? — прекъсна го Джейкъб и посочи към сака.
От устните на Калабрезе се отрони въздишка, достойна за Сизиф.
— Какво намери в сака, Хари?
— Нищо интересно: сиви панталони, дамски, разбира се, заедно с една блуза и пуловер, както и малко бельо. Стандартен комплект дрехи за една съвременна жена. Тази дама вероятно не е свикнала да взима много дрехи, когато заминава на дълго пътешествие.
— Наистина дрехите не са много. Но не й е трябвало да взима повече. Многото багаж пречи, когато човек бърза за някъде.
— Точно така.
Смутен, Джейкъб нервно прокара ръка през косата си.
— По дяволите, Винсент, в цялата тази работа има нещо загадъчно, което никак не ми харесва — кисело промърмори той. — Не съм сигурен дали не се задава нова терористична вълна. Преди да пристигна на летището, там вече се бе разиграла ужасяваща кървава сцена. А след това попаднах на магистралата „Ван Айк“, където така и не можах да разбера кой кого преследва. Не ми харесват тези хора. Не са им чисти намеренията. Нищо чудно да се окаже, че имат доста прегрешения зад гърба си. Така че е време да се намесим в играта.
Калабрезе сви рамене. Гласът на Джейкъб звучеше студено и решително, което рядко му се случваше, но Калабрезе добре го познаваше: ако Джейкъб заговори с този смразяващ тон, нямаше да се откаже от преследването, докато не залови нарушителите на закона.
— И какво предлагаш?
— Още не сме открили онзи линкълн. Не сме установили и самоличността на убития и после премазан на шосето таксиметров шофьор — отвърна Джейкъб. — Така че засега да оставим за по-нататък преследването на черния отмъстител. Първо трябва да съберем повече данни на другите участници.
Калабрезе видя как Джейкъб отново протегна ръка към кожения етикет на дръжката на сака с името на Холис Фримънт.
— Ще се заемем с тази Фримънт. Да се потърсят още данни за нея чрез компютрите, но преди всичко се налага да се свържем с Париж. Нали там е работила тя, там е живяла? Така че именно от Париж трябва да започнем търсенето.
Калабрезе кимна, но физиономията му оставаше мрачна. След ужасяващия взрив на самолета на Пан Американ над Локърби в Шотландия и особено след атентата срещу Световния търговски център в Ню Йорк Джейкъб беше положил много усилия за укрепване на връзките на отдела с колегите от антитерористичните звена от френските специални служби. Освен това можеше да разчита и на подкрепата на колегите си от други европейски страни, от централата на Интерпол и дори от израелското разузнаване. Калабрезе отдавна се бе научил, че няма смисъл да любопитства за начините, чрез които Джейкъб обменяше информация с европейските си колеги, но се досещаше, че вероятно отново е заработил изпитаният принцип на равностойната размяна на сведения.