— Вече се свързахме с компютрите в Централното управление на нюйоркската полиция — продължи Джейкъб. — Нашите хора преди малко са научили, че федералните са изпратили свой екип на летище „Кенеди“. — Той отправи изпитателен поглед към Калабрезе. — Нали помниш, Винсент, че вече имаме един коз в ръцете си? Знаем името на жената. Ако го съобщим на федералните, мълвата ще стигне до медиите и ще се вдигне страхотна врява. Тогава тя и нейното приятелче ще се скрият вдън земя и никога не ще узнаем какви планове кроят. Кой знае, може пък след тях да бъде изпратен резервен екип, след като те двамата са провалили мисията си? Така че на този етап ще е най-разумно да потърсим следите на онзи камион. Толкова едро чудовище, по-голямо от слон, не може се скрие лесно. Все някой ще попадне на него.
Джейкъб реши да изчака малко, колкото да даде възможност на Калабрезе да осмисли така нахвърления план за действие. Длъжни бяха да проследят всяка следа, защото не знаеха коя нишка ще ги отведе до целта. Ако надушат следите на Холис Фримънт и нейния спътник, ще действат бързо и енергично, без да си губят времето с юридически формалности.
— Ще съобщя на комисаря, че засега няма да разгласяваме данните за самоличността на жената — реши Калабрезе след продължително обмисляне. — Той, разбира се, ще настоява да му докладваме, но ще му обясним, че ако искаме да се доберем до нея и до мъжа от линкълна, името й трябва да остане в тайна. Вярваш ли, Хари, че двамата още са в града?
Джейкъб се замисли.
— Не. Готов съм да се обзаложа, че веднага са побягнали надалече от Ню Йорк. Необходимо им е време да подготвят бъдещите си акции. Освен това по петите им е онзи черен отмъстител, а сега и ние се втурнахме след тях. Няма да напуснат убежището си, докато не се подготвят.
— Хм, пак изскача тази черен отмъстител… Имаш ли някакви догадки за него?
— Кой знае, може да се окаже агент на израелските специални служби. Ако колегите от Тел Авив са се заели с проследяването на тази двойка, дали ще се съгласят да ни помогнат?
Калабрезе го изгледа кисело.
— Едва ли ще им хареса нашата намеса.
— Все пак ще се свържа с Тел Авив — закани се Джейкъб.
Калабрезе се отдръпна от масата.
— А пък аз ще прескоча до „Четирите сезона“ и ще проверя как е организирана охраната на сенатор Балантайн.
— Напоследък има ли нови заплахи за живота му?
— Само обичайните маниаци. Всичко е проследено от ФБР и нюйоркската полиция. Но щом двойката, която ни интересува, не е в Ню Йорк, ще трябва да сформираме специален екип за претърсване на всички съмнителни места в съседните щати. А това никак няма да е лесно, нали?
На излизане Калабрезе се спря пред стъклената врата.
— Хари, има още нещо.
— Да, Винсент?
— Обещах на Кети, че ще останеш настрани от стрелбите. Така че не се опитвай да се правиш на каубой, ако загърмят пистолетите. Ще се оправим и без теб.
Джейкъб се засегна, но не отвърна нищо.
— Знам, че си един от най-добрите в професията — зае се той да го утешава, — но все пак за нас ти си по-ценен като анализатор, отколкото като стрелец.
Майстора нареди на таксиметровия шофьор да спре малко след Бродуей, преди канала, където минаваше неписаната граница между Малка Италия и Китайския квартал.
Свикнал с тесните, претъпкани улички в Марсилия, Майстора с лекота се провираше сред тълпите от купувачи, със сакове и книжни кесии в ръцете, заобиколени от още повече зяпачи пред бляскавите витрини. Заслепяващите неонови реклами рязко контрастираха с тъмния фон на черното кадифе по бижутерските витрини, но веднага след тях идваха евтините павилиони, където нито една стока не се предлагаше за повече от деветдесет и девет цента. Но пък елегантните бутици за „вносни кожени облекла“ предизвикваха пристъпи на сърцебиене с главозамайващите си цени. В сравнение с тях етикетите по сергиите за слънчеви очила, специална изработка, само от утвърдени дизайнери, изглеждаха нечувано скромни. Навред бяха струпани кашони, контейнери, преносими стелажи — всички постижения на опаковъчната индустрия бяха достойно представени. Сгъваеми маси с мостри от петте континента задръстваха и без това тесните тротоари; безчет безистенчета примамваха едва ли не силом купувачите в своите дебри. До бордюрите чакаха пъстроцветните автобуси от последните за деня туристически турове, с дремещи зад воланите шофьори.