Майстора осведоми Ли за датата и часа на раждане на своя най-яростен враг. Отпи от уискито и се облегна назад, приковал поглед в астролога, който се зае със сложните корекции в хороскопа след последните сведения, получени от Майстора.
Изкушаваше го мисълта да сподели с Ли още факти, но нали престарелият китаец сам, чрез своето изкуство, можеше да стигне до тях. В гърдите му оставаше спотаено недоволството, че бездушните звезди не подсказваха с нищо какви страдания му се бе наложило да изтърпи.
Но минутите продължаваха да се нижат все тъй бавно и Майстора постепенно започна да се успокоява. Ароматите омайваха съзнанието му и от дълбините на душата му се надигаше приглушено пулсиране, което не можеше да си обясни, но то завладяваше с хипнотична сила цялото му същество, унасяше го като приспивна песен. Двата часа изтекоха неусетно, сякаш бяха само две минути. Сепна се едва когато чу шумоленето на оризовата хартия. Ли отново беше разстлал свитъците върху абаносовия плот.
— Този мъж — започна старият китаец — е имал влияние върху твоята душа още когато си бил много млад. Отначало не ти е влиял директно, само те е следил отдалече, любопитен докъде ще се разпростре твоят талант.
Внезапно спомените нахлуха като порой пред притворените клепачи на Майстора. Отново виждаше слабичкия младеж, облечен само в протрити джинси и тениска. Бос, с въздушен пистолет в ръка. Беше само на дванадесет. Много по-късно се добра до пушката 22-и калибър. Учеше се да стреля по консервени кутии, после по зайци в гората. Хлапашки занимания, колкото за убиване на времето. Но още тогава усвои майсторлъка на финото регулиране на прицела — никой от познатите му не можеше да се обзаложи кой изстрел ще повали окончателно някой заек и кой само ще го рани. За него срещу мерника на пушката не заставаха живи същества, а по-скоро движещи се цели, отчаяно стремящи се да прикрият следите си. Особено го биваше да проследява ранените животни до бърлогите им.
От Бога подарената му дарба да борави с пушката му спести единствената участ, която очакваше всеки хлапак с неговото социално положение: да постъпи в мините в Кентъки и да изгасне от пневмокониоза, причинявана от въглищния прах, преди да е стигнал до четиридесетте. Едва тринадесетгодишен, той спечели 50 долара от състезанието по стрелба в родното си градче. Още същата вечер потегли с автобуса за Боулинг Грийн. От следващото състезание получи 500 долара заедно с един ценен урок: можеше да преживява добре, и то единствено благодарение на дарбата си. Нае скромна квартира в негърския квартал, при една вдовица, страдаща от сърце, и остана там цели шест години. Старата хазяйка, пенсионирана учителка, го научи да чете и да пише. Внушителната й колекция от годишниците на списание „Нешънъл Джиографик“ му отвори очите за света.
Старицата почина два дни, преди той да навърши двадесет години. Купи й най-скъпия ковчег, който можеше да си позволи, а по-късно плати и за надгробната плоча от черен гранит. Никога, по никакъв друг повод не бе проливал сълзи, освен на нейния гроб.
Но смъртта й отприщи неподозирани сили в него. Заредиха се една след друга победи в местните състезания по стрелба, залозите в негова полза набъбваха главоломно — той просто нямаше равен на себе си в целия щат — с което веднага привлече вниманието на местните мафиоти, които не закъсняха да му предложат водеща роля в техните състезания, където мишените бяха човешки глави. Все още не забравил съветите на старата си хазяйка, той неизменно отказваше предложенията, колкото и примамливи да изглеждаха.
После замина за Джорджия и дълго скита по пътищата, застлани с червеникава пръст. В архивите на полицията в Атланта от онова време бяха регистрирани около тридесет неразкрити убийства на скитници с неизвестни извършители.
След първите две убийства по поръчка той разбра, че не може да продължава така и същевременно да бъде напълно свободен. Да си изкарва прехраната като платен екзекутор означаваше да разчита на хора, за които измамите бяха професионално задължение. И тогава си спомни за списание „Нешънъл Джиографик“. Мечтите му се рееха към онези екзотични, загадъчни и най-важното, дяволски далечни градове и страни.
Седем години той усъвършенстваше занаята в Европа, а после разшири обсега си в Ориента, където намери, за голяма своя изненада, така дълго търсената сигурност, съчетана с нечуван комфорт. Но завинаги омагьосан от китайската култура и история, той реши да се премести в Хонконг. Остана там три години, преди да срещне Дебелия Ли, който му разкри тайните на астрологията. Оттогава насетне той не предприемаше нищо сериозно, без да се посъветва с хороскопа си, съставен от стария Ли.