Репутацията му нарастваше, славата му се носеше далече пред него, докато той обикаляше Индокитайския полуостров. Тогава, в Сингапур, един от клиентите му, англичанин, след като му съобщи за безупречното изпълнение на поръчката, го изгледа замислено и промълви:
— Никога не съм подозирал, че ще попадна на такъв майстор в занаята като теб.
Този прякор така здраво се лепна за него, че остана да го съпътства до ден-днешен, по всичките канали на подземния свят, чрез които богатите и всемогъщите търсеха печени професионалисти, за да разрешат най-деликатните им проблеми — дискретно, гарантирано, веднъж завинаги.
И тогава онези, другите, се заинтересуваха от него…
Майстора съвсем отчетливо помнеше първата среща, сякаш беше вчера, с мъжа, който промени изцяло живота му. Тогава онзи мъж му се бе сторил необикновено любезен и дори простодушен. С една дума… обикновен. Но притежаваше власт, каквато дотогава Майстора не бе сънувал дори, и само това би трябвало да го накара да бъде нащрек. Но вместо това той се остави да бъде заслепен. Защото предложението наистина беше заслепяващо.
Първите четири договора бяха изпълнени точно както бе уговорено. Но при петия, с който той се ангажира въпреки предупреждението на стария Ли — или може би именно заради това — се стигна до онази грешка. Тогава Майстора не можа да повярва, че за един, само за един човешки живот може да се предлага такава астрономическа сума. Но възложителят на договора упорито държеше на своето и настояваше да бъдат изпълнени всички негови искания. И когато Майстора за пръв път в живота си допусна провал, онзи не му прости, макар Майстора веднага да бе предложил да му дадат следваща поръчка — за компенсация на предишната. Вместо това шефът се зае систематично да проваля кариерата му на професионален убиец.
Отначало Майстора си въобразяваше, че ще успее да се пребори с него, че безупречната му репутация ще продължи да му осигурява нови клиенти. Но се оказа, че те до един — постепенно, неусетно и тихомълком — започнаха да го пренебрегват. Без никакви видими причини. Никой не отговаряше, когато ги търсеше по телефоните. Така, в бездействие, измина една година, после втора, трета. Майстора бе принуден да снижи претенциите си, постара се всички в бранша да узнаят, че вече не се свени да се залавя и с поръчки от среден калибър, до нивото на по-дребните наркопласьори. Но желаещи да ползват услугите му така и не се намериха.
Парите, които бе заделил за бъдещето, започнаха да се топят. Професията му изискваше да се премества често от един град в друг, дори да сменя държавите. Но първокласните самолетни салони и петзвездните хотели останаха само в спомените му. Нещо далеч по-лошо — най-добрите доставчици на оръжие, най-опитните фалшификатори на паспорти, както и най-скъпо платените доносници от полицейските среди един по един затръшваха вратите под носа му.
Всемогъщият шеф продължаваше да го мачка безмилостно. И едва след като Майстора бе принуден да се откаже от всичко и да сведе съществуването си до просешка тояга, в един град, който винаги бе презирал, големият бос извади последния, решаващ коз… Но Майстора също не си бе губил времето напразно — беше се постарал да узнае повече за своя мъчител, за начина му на мислене, за любимите му похвати. И когато се появиха убийците, изпратени за главата му, той ги посрещна напълно подготвен. Успя да ги засече, да ги ликвидира и четиримата, а после отряза ушите им (според традицията на тореадорите), за да ги изпрати на Големия Шеф.
Нямаше повече опити да го елиминират и Майстора разбра, че е настъпило дългоочакваното примирие. Оставаше завинаги заточеник, лишен от правото да упражнява професията си, обречен на нищета. Но той много добре знаеше, че шефът неслучайно е решил да го помилва и да го остави жив. И сега, след цели петнадесет години, бе дошъл мигът на разплатата…
Майстора се сепна, примигна и се заозърта наоколо. Видя срещу себе си Ли, търпеливо изчакващ. Трансът на Майстора бе продължил почти два часа.
— Този мъж винаги е имал голямо влияние върху твоята съдба — тихо повтори Ли. — Но сега той е изплашен. И има основателна причина за това.
Майстора отново протегна ръка към чашата с уиски и на един дъх я пресуши. Когато заговори, гласът му прозвуча леко дрезгаво.
— Може би ще е най-добре първо да се разберем за нашия бизнес — предложи той.
Ли се усмихна предпазливо, както го умеят само китайците. Девойката внезапно се появи на прага, с кожена чанта в ръка. Остави я в нозете на Ли, поклони се и безшумно се оттегли.