Выбрать главу

В чантата имаше шест пакета с пластичен експлозив, детонатори и радиопредаватели за дистанционно взривяване, скрити под дебела кърпа. Точно това бе поръчал Майстора, но се беше появила необходимостта от допълнително снаряжение и той не беше уверен дали Ли ще съумее да му го достави. И то веднага.

Китаецът изслуша молбата му невъзмутимо. Момичето още веднъж се появи, сякаш прочела мислите на господаря си. Ли й заговори нежно, като че ли тя бе любимо домашно животно. След малко младата китайка безмълвно напусна задимената стая.

Четвърт час по-късно тя се върна с нещо като дървена кутия за пури. Майстора я пое от ръцете й и остана изненадан от тежестта на кутията, макар в малките ръце на крехката китайка да изглеждаше лека като кейк.

Той остави кутията на скута си, взе отвертката от китайката, развъртя винтовете и предпазливо открехна капака. Вътре лежаха дузина противопехотни мини, от най-миниатюрния модел.

— Плащането пак ли ще бъде по сметката ти в Хонконг? — попита Майстора.

Ли тъжно се усмихна.

— Настъпиха лоши времена за старата колония. За предпочитане е в Сингапур. Но банката и банковата сметка са същите.

Майстора затвори капака на кутията и я прибра в сака. Надигна се и Ли го последва. На раздяла си стиснаха ръцете.

— Ще ми кажеш ли какво още предвиждат звездите за мен? — полюбопитства Майстора.

Пръстите на Ли отново обходиха листата от оризова хартия.

— Един мъж ще умре.

— Винаги някой умира в нашия занаят.

— Ти си запознат с основните правила на астрологията — рече Ли. — Знаменията само очертават какво може да ни донесе съдбата, но не могат да предопределят бъдещето. Може би ще избегнеш погубването, ако си мъдър и не предизвикаш съдбата с някоя лекомислена постъпка.

— Аз ли ще бъда погубен?

— Ти ще бъдеш предаден — отговори Ли. — Но тъй като вече го узна, погубването ти не е неизбежно. Нали?

17.

След като напусна Китайския квартал, Майстора се върна в апартамента в Уест Енд авеню, скри сака до кутията на снайпера, опъна се на дивана и се унесе в съня.

На следващата утрин той посвети почти цял час на поддържането на спортната си форма, след което набра резервния номер на Макган.

— Успя ли да проследиш момичето?

Гласът на Майстора достигаше така ясно до слушалката, която Пол Макган държеше до ухото си, сякаш се намираше само на няколко метра от него.

И днес в Бункера беше задушно. Дипломатът непрекъснато бършеше челото си с носна кърпа, вече порядъчно овлажнена.

— Тя още се намира там. Логично е да допуснем, че и Кроуфорд е с нея.

Майстора никак не искаше да се съгласява безрезервно с логическите заключения на Пол Макган, но предпочете да не му възразява. Дори и да бе напуснал убежището, Кроуфорд не можеше да си позволи да остави мис Фримънт сама за продължително време. Сигурно вече е разбрал, че е лековерна, а това допълнително щеше да го обремени… Кроуфорд ще се почувства задължен да я охранява, да я държи близко до себе си, да я укрива на сигурно място. А тя ще му пречи, ще му губи време, ще го разсейва.

В този момент му хрумна една нова, тревожна мисъл: ако Кроуфорд е повярвал, че мис Фримънт е невинна, то не е изключено да й е разказал това-онова… Е, не всичко, разбира се, а само колкото да я запознае със ситуацията, и то в общи линии. Естествено, тя ще реагира адекватно, когато се убеди, че Кроуфорд не я заблуждава, и ще започне да изпитва доверие към него. Най-сетне ще проумее, че сега животът й зависи в огромна степен от неговите решения.

Но тогава защо е позвънила на Макган и на всичкото отгоре е оставила адреса си? Въобще защо е телефонирала? Защо Холис Фримънт иска Макган да узнае къде се укриват тя и Кроуфорд?

Майстора се замисли и стигна до извода, че съществува много голяма вероятност за нова опасност, която се е изплъзнала от вниманието на Макган.

— Попитах те какъв ще е следващият ти ход? — сърдито повтори Макган.

— Ще ги удостоя с една визита.

— Ще ти стигне ли времето?

— За подобна задача си струва да се пожертват ден-два. Никак не ми се иска Кроуфорд да продължи да ме следи — нито сега, нито след като приключа.

— Нуждаеш ли се от помощта ми?

— Всъщност, като се позамисля… Да. Много полезно може да се окаже съдействието на местната съдебна власт.