— Тогава смятай, че е уредено.
Джейкъб беше озадачен. Прекара по-голямата част от нощта в ровене из компютърните бази данни с надеждата да изкопчи още нещо за миналото на Холис Фримънт. Абсолютно нищо в досието й не подсказваше, че някога е била свързана с терористични организации — както чужди, така и местни.
Имаше още нещо странно: чрез запитване по засекретената линия до американското посолство в Париж Джейкъб научи, че мис Фримънт е напуснала града заради някаква задача, свързана с работата на консулския отдел. Джейкъб, който не съобщи, че е офицер от полицията, не се осмели да настоява за повече подробности.
Не по-малко загадъчна беше връзката между пенсионирания висш дипломат Доусън Уайли и Холис Фримънт. След като се запозна с характера на техните взаимоотношения, Джейкъб се замисли: макар в момента Холис Фримънт да се укрива някъде, не е изключено да се обърне за помощ към Доусън Уайли. Но при проверките на записите от разговорите по телефона на Уайли не личеше той да е разговарял с мис Фримънт. Нито бе провеждал разговори с чужбина. Обаче тези факти не успяха да потушат подозренията на Джейкъб. Дори и Холис Фримънт отнякъде да е успяла да се свърже с Доусън Уайли и да му е забранила да се интересува от нея, не е изключено той да не я послуша — нали я беше отгледал от дете, като своя дъщеря.
На Джейкъб му се наложи да изчака до три следобед, когато по една от линиите, оставени по негово нареждане свободни за спешни донесения, се обади един от служителите във френското контраразузнаване. С този колега от Второто бюро Джейкъб се бе сприятелил в Тел Авив по време на поредната безплодна конференция за подобряване на мерките срещу интернационализиращия се тероризъм. Французинът искрено зарадва Джейкъб с вестта, че се добрал до нещо интересно в миналото на Холис Фримънт. При претърсването на апартамента й френските специални служби се натъкнали на късче смачкана хартия. Или е било забравено от мис Фримънт, или е било нарочно оставено. Френските разузнавачи го отнесли в лабораторията си и успели да разчетат отпечатъка от написаното върху горния лист, откъснат преди заминаването на мис Фримънт. На листа е било написано: Бедфорд Хилс. Говори ли нещо на мистър Хари Джейкъб този адрес в щата Ню Йорк?
Джейкъб благодари любезно, обеща за синчето на парижкия си колега внушителен комплект играчки от прочутия магазин на Шварц в Ню Йорк, прекъсна връзката и веднага заповяда на техниците в гаража да му приготвят колата.
„Четирите сезона“ е монументална сграда на Източна Петдесет и седма улица, с мраморни фоайета и изящна мебелировка. Предпочитан от холивудските и от местните знаменитости, луксозният хотел се слави като едно от най-добре охраняваните места в целия град.
Джейкъб се втурна към стъпалата на парадния вход, опита се да премине незабелязан покрай портиера, но двама мускулести мъжаги веднага му преградиха пътя. Провериха багажа му, а след това го помолиха да се легитимира. Едва тогава му позволиха да прекоси фоайето и да влезе в голямата зала на ресторанта.
Вътре президентската кампания беше в разгара си. Навсякъде се виждаха снимките на кандидата в червено-сини рамки, с накичени по тях сребристи балони. Вееха се знамена с надписи, извезани със златисти нишки. Ако се съди по остатъците в чиниите по масите, угощението явно е било на ниво. Изправен пред микрофона, Тони Бенет подпяваше, а зад гърба му бе строен многочислен джазов оркестър, един от най-добрите в щата.
Джейкъб набързо огледа масите, на всяка от които беше сервирана вечеря за дванадесет гости. Опита се да пресметне колко е струвал този банкет и колко се е охарчила касата на партията. Ако на глава се падат по пет хиляди долара, при дванадесет души на маса и общо петдесет маси… Да, тук явно не са пестили разноските.
Обърна се към дългата маса на сцената, отделена от залата чрез подиума за микрофоните и чрез специалния подиум за тв камерите. Още от входа привличаше вниманието достолепната фигура на Робърт Балантайн, в средата на масата — кандидат за президент на Съединените щати, заобиколен от губернатора на щата Ню Йорк и от кмета на огромния град. Зад техните кресла се извисяваха фигурите на хората от специалните служби, ангажирани за цялата кампания с охраната на мистър Балантайн.
Джейкъб започна да си пробива път в периферията на залата, опитвайки се да намери Калабрезе. Неусетно се доближи толкова близо до голямата маса, че успя добре да огледа кандидата. Очевидно гардеробът му беше безупречен: костюм от „Дънхил Ултралайт“, риза „Шерве“, а вратовръзка като неговата не би могла да бъде друга, освен „Сулка“. С диамантена игла за пет хиляди долара. Не всеки може да носи с достойнство такива дрехи — трябва да притежаваш самочувствие и усет, които не се научават в колежите. Трябва да си се родил с тях.