Поех си дълбоко въздух. Осъзнах, че Зепо просто се опитваше да възстанови достойнството си след събота. Щеше да е най-добре да не го дразня повече. Все още имах един коз, за който той не знаеше, но нямах намерение да го разкрия без време. Щеше да е много по-приятно, когато Зепо най-накрая разбереше, че независимо дали го желае или не, щеше да му се наложи да прави каквото аз искам.
— Мисля, че беше достатъчно ясен — съгласих се.
— Добре.
За миг и двамата мълчахме. Прочистих гърлото си.
— Ако си успокоил топката, обадих ти се, защото смятах, че трябва да знаеш нещо: Мириам вчера дойде в галерията.
— Е, и?
— Очевидно си… познавал… племенницата на нейна приятелка. — Преразказах му казаното от нея за ножчетата за бръснене. Това веднага подобри настроението му.
— Божичко, бях го забравил напълно. — Изсмя се. — Мамка му, как й беше името? Керъл? Джени? Не мога да си спомня. Използвала ли ги е?
— Не знаеш ли?
— А откъде да знам? Едва ли бих й се обадил да видя дали се е самоубила, нали?
— Е, не е. Очевидно, като ги е получила, се е отказала.
— Жалко. Идеята някой да се самоубие заради мен би ми харесала.
— Да. Е, съжалявам, че трябва да те разочаровам, но не това е важното, нали? Въпросът е, че Анна знае.
— И какво от това?
— Историята едва ли те — показва в много добра светлина, нали? През цялото време се опитвахме да създадем добро впечатление и сега се случи това!
— Доналд, тревожиш се прекалено много. Ти може и да си се опитвал да я убедиш, че съм добър и благоразумен, но не и аз. Това не помага да се озовеш в леглото с някого. Идеята е да разпалим страстта й, а не да я накараме да ме избере за „съсед на годината“.
— Да, но дори и така…
— Вярвай ми. Само ще изглеждам по-вълнуващ. Момичетата обичат копелетата. Ще се заинтригува още повече. — Направи драматична пауза. — А от онова, което подочух за Марти, си мисля, че отчаяно й се иска някой да я позабавлява.
Очевидно се очакваше да попитам какво има предвид. Направих го.
— Помниш ли момчето с бакенбардите от събота вечерта? — продължи той доволно. — Е, той е обратен и познай кого е виждал да виси из гейклубовете?
Не можех да повярвам.
— Марти?
— Бинго.
— Сигурен ли си?
— Стиви беше. След като си отидохте, той каза, че си го спомня от един клуб, наречен „Пинк Флъмингоу“.
— Сигурен ли е, че е бил Марти?
— Така твърди. Спомни си го, защото той винаги бил сам и не разговарял с никого. Просто си седял там самичък.
— Това не означава непременно, че е хомосексуалист, нали?
Зепо се изсмя.
— Ако се сетиш за някаква друга причина един мъж да иде в заведение, където келнерите са голи до кръста и са обути с кожени панталони, бих искал да я чуя.
Бях готов да повярвам почти всичко за Марти. Но това ми изглеждаше прекалено невероятно.
— Може би не е разбрал, че е гейклуб.
— Я не ме будалкай.
Все още не можех да го приема.
— Ами Анна?
— Какво Анна? Може да е бисексуален или да се опитва да бъде нормален. — Изкиска се. — Приеми го, Доналд. Нашият Марти е прикрит педал.
— Божичко. — Изобщо не знаех как да приема това.
— Защо не ми съобщи веднага?
— А защо трябваше? Сега ти казвам, нали? Така или иначе не би могъл да направиш нищо.
В момента Зепо си отмъщаваше, че му се бяха присмели.
— Мислиш ли, че Анна знае?
— Нямам представа. Все пак ми се струва, че се налага да научи, а на теб?
— Смяташ да й кажеш, ли?
— Заслужава си да се помисли. Но не веднага. Може да я отблъсне от мен, ако не внимавам. Особено ако вече знае. Така че, изглежда, ще трябва да го имаме наум засега и да видим какво ще стане по-нататък. Винаги е хубаво да имаш нещо като резервен вариант.
Бях повече от съгласен с него.
— И каква възнамеряваш да е следващата ти стъпка?
— Е, като се вземе всичко предвид, мисля, че е време да действам.
— Толкова скоро? Смятах, че възнамеряваш да действаш бавно?
— А според теб какво правих досега? Исусе, надявам се, не си мислиш, че обикновено чакам толкова дълго, нали?
— И все пак ми се струва доста рано. Не можем да си позволим неуспех.
— Няма да има такъв.
— Не знам…
— Виж, аз не те уча как да ръководиш галерията, нали? Така че не се опитвай да ми казваш как се чука момиче.
Грубостта му ме подразни, но реших — ще е по-умно да се направя, че не забелязвам.
— Не се опитвам. Просто не искам да се провалим.