На най-горното стъпало беше застанал Зепо.
— О, не те очаквах толкова рано — рекох глупаво.
— Ще ме пуснеш ли да вляза, или ще се наложи да стоя тук цялата вечер?
Дръпнах се встрани, за да му направя път.
— Подранил си — повторих и тръгнах към дневната. Нервността ми и преждевременното му появяване се бяха съюзили и аз се чувствах тромав и неуверен.
— Искаш ли да си отида и да дойда по-късно?
— Не, разбира се, че не. Просто… — Прекратих оплакванията. — Питие?
Той прие сдържано и седна. Налях и на себе си въпреки киселините. Държането на Зепо ми подсказваше, че може да имам нужда. Ако ме будалкаше, беше прекалил.
Подадох му питието и се опитах да изглеждам спокоен.
— Е? — попитах. — Какво стана следобед?
Той отпи доста голяма глътка от уискито. Мускулите на челюстта му се стегнаха и се раздвижиха.
— Кучката ме отблъсна.
Стаята като че се люшна пред очите ми. Зяпнах го.
— Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че отговорът й беше „не“.
— Не?
— Да, „не“! Божичко, да не би да искаш да го чуеш буква по буква?
Все още не можех да приема факта.
— Значи наистина те е отхвърлила?
— Да! Наистина ме отхвърли! Сега достатъчно ясно ли е?
Започваше да ми става ясно. Седнах срещу него.
— Защо?
— Защото тъпата кучка не иска да мами онзи мършав нищожен никаквец, затова!
— Надявам се, не си я попитал по този безцеремонен начин?
Ухили ми се подигравателно.
— О, повярвай, че имам малко здрав разум! Разбира се, че не! Не се наложи, тя ми го заби, преди да успея да попитам каквото и да било!
Затворих очи и ги потрих.
— Май ще е най-добре да ми кажеш точно какво се случи.
— Първо искам още едно питие.
Взех чашата му и я напълних, като долях и собствената си. Зепо прие питието, без да ми благодари.
— Сигурно очакваше нещо — каза той, след като изгълта половината. — Отначало всичко вървеше добре. Смеехме се и чудесно се разбирахме. После я попитах дали би искала да излезе с мен някоя вечер да пийнем по нещо и тя отвърна, че не смята идеята за много добра. Попитах я защо и тя отвърна, че на Марти нямало да му хареса. Така че аз рекох: „Не е необходимо той да знае“, а тя просто отговори: „Мисля, че се сещам накъде биеш, и предпочитам да не го правиш.“ Помислих си, че само се преструва на труднодостъпна, нали разбираш, и иска да я увещавам, така че направих необходимото, изпях й как не мога да се преборя с чувствата си и всички подобни дивотии, но тя не се поддаде. Просто ме сряза! Излезе ми с простотията как предчувствала, че така ще стане, и била поласкана, но обичала Марти и предпочитала нещата да си останат непроменени. После кучката имаше наглостта да ми каже, че ме цени като приятел! Мен! Не можех да го повярвам! Щеше ми се да й избия този шибан разбиращ поглед от лицето!
Бях прекалено зашеметен, за да реагирам на езика му.
— Ти какво й отговори?
— Какво, по дяволите, бих могъл да й отговоря? Тя беше достатъчно ясна, че не желае да участва. Не се интересува от никого освен от онова нищожество!
Отпих още една глътка. Алкохолът изгори стомаха ми. Почти не обърнах внимание.
— Значи това бяха уверенията ти. Доколкото си спомням, твърдеше, че „моментът е назрял“, така беше, струва ми се?
— Сега не се заяждай! Откъде можех да знам, че е шантава? Господи, бих могъл да имам десет по-хубави момичета само с едно щракване на пръстите!
— Тогава е жалко, че има имунитет към пръстите ти, както и към всичко останало! Знаех, че е прекалено рано!
— О, ти си големият експерт, нали? Щом имаш такъв опит, защо не се пробваш да постигнеш по-добър резултат?
Направих усилие да потисна по-нататъшните обвинения.
— Е, станалото станало. С пререкания няма да променим нищо. Най-добре е да решим какво ще правим по-нататък.
Зепо се втренчи унило в чашата си.
— Какво можем да направим? Тя достатъчно ясно ми даде да разбера, че не иска и да знае.
— Сигурно не възнамеряваш да се предадеш толкова лесно?
— Тогава ми кажи какво друго можем да направим! Ако имахме повече време, добре, но нямаме! След няколко седмици ще емигрира, по дяволите!
— И толкова, така ли? Един отказ и подвиваш опашка пред някакъв като Марти?
— Не е моя вината, че има краен срок!
— Може пък това дори да е хубаво. Поне ти дава възможност да си намериш извинение.