— От бизнеспартньор. Специализирал се е в много по — да го наречем ли „префинен“? — тип изкуство от останалите дилъри. Учудих се, като видях тези снимки при него. Обикновено не се занимава с порнография, но предполагам, че твърде класическите теми на тези снимки са го привлекли. При това са и доста добре направени. Смея да твърдя, че определено можеш да ги наречеш изкуство, а не порнография, макар и да не съм сигурен, че всички ще се съгласят.
— От колко време ги имаш?
Взех ги и ги върнах в плика.
— От доста. Всъщност се натъкнах на тях преди няколко месеца, дълго преди да ми хрумне, че ще имам нужда от услугите ти. Веднага те познах, разбира се. Това е един от недостатъците да имаш такова характерно лице. Не че си помислих нещо от този род тогава. Ти беше просто човек, когото бях срещал на едно-две вечерни партита, и тъй като не се интересувам особено от фотография независимо от тематиката й, бях само леко заинтригуван. Всъщност забравих всичко за тях, докато не реших, че ще имам нужда от помощ при Анна и Марти. Тогава ми се стори, че ти си идеалният кандидат. Така че се върнах при партньора си и за мой късмет те още бяха у него.
Зепо ме гледаше студено.
— Какво възнамеряваш да правиш с тях?
— Да направя ли? — Вдигнах рамене. — Абсолютно нищо. Но реших, че моментът е не по-лош от всеки друг да ти кажа. Особено след като на няколко от тях се вижда, че се занимаваш с дейността, която обсъждаме в момента.
Направи опит да изглежда невъзмутим.
— Е, и какво? Аз съм манекен, а не политик. В моя бранш никой не го е еня за гей снимки.
Усмихнах се.
— Възможно е. Но някои от партньорите ти изглеждат малко… млади, така да се каже. Вероятно в ученическа възраст?
Лицето му беше пребледняло.
— Слушай, дърто копеле, не се опитвай да ме изнудваш. Ще съжаляваш.
— Сигурен съм, че и двамата ще съжаляваме. Макар че ако се разпратят копия на определени хора, сто на сто ти ще си по-пострадалият. Не вярвам такова нещо да помогне на чиято и да било кариера. Но няма защо да се притесняваш, че ще направя такова нещо. Доста добре се разбираме като бизнеспартньори и не бих искал да развалям нещата. Не, само ми се щеше да ти напомня, че не ти предлагам нещо, което да не си правил преди, това е.
— Онова беше различно. Случи се доста отдавна и имах нужда от парите.
— Зепо, няма защо да се оправдаваш пред мене. Просто изтъквам, че щом веднъж си направил нещо за пари, можеш да го направиш пак. И този път за значително по-голяма сума.
— Какво би ми попречило да взема снимките?
— Нищо. Всъщност би могъл да ги раздадеш на приятелите си. Аз имам няколко копия. На различни места, разбира се.
Погледна ме гневно. За първи път осъзнах, че беше способен на жестокост.
— Дебел, самодоволен, надут дърт мръсник!
— Такива приказки не помагат на никого. Е, сключваме ли сделката?
Отначало не отговори. После кимна неохотно.
— Добре. Но правиш грешка.
Помислих, че ме заплашва.
— А защо?
— Защото идеята не струва.
— Като че ли изведнъж си промени мнението. Преди малко твърдеше, че си заслужава да се опита.
— Да, но с някой друг. Не с мен. Ами ако Анна разбере? Мислех си, че целта е накрая да се озова с нея в леглото. Ако открие, че се опитвам да изчукам гаджето й, сигурно няма да си падне много по тази идея, а?
— Ако действаме внимателно, никога няма да разбере. Не си представям Марти да й каже. А ти?
Той сви мрачно рамене.
— Сигурно не. Но в такъв случай какво би я спряло да не замине в Америка с него?
— Ти. След като той… ъ… се компрометира, ще бъде уязвим и податлив на убеждаване. Ще можеш да го манипулираш, както си искаш. Последното нещо, което ще желае, е Анна да разбере, че е имал връзка с друг мъж. Много по-лесно ще му бъде просто да се откаже и да се върне в Америка сам, отколкото да й го признае. При положение че все още иска да я вземе със себе си, разбира се.
Зепо пренебрегна галантния ми опит да се пошегувам.
— В момента е много по-лесно да го изнудваме. Иначе става прекалено сложно.
— Съвсем не. Първо, единственото нещо, с което можем да го изнудваме, е трудно доказуемото твърдение, че е видян в нощен гейклуб. С другото ще го уловим в мъртва хватка.
Не изглеждаше убеден.
— Продължавам да мисля, че е прекалено рисковано.
Като се връщам назад, осъзнавам, че беше прав, и се чудя дали още тогава не предизвиквах крайната развръзка. Но дори и така да беше, не си давах сметка.
— Разбира се, че не е — отвърнах. — Само си търсиш извинения.