Скуката ме накара да изям за обяд неща, които не ми се препоръчваха, след което стомахът ужасно почна да ме мъчи. Киселините изгаряха гърдите ми и до вечерта страховете от язвена криза бяха отстъпили пред нещо много по-зловещо. Замислих се дали да не повикам лекар, почти убеден, че бях получил инфаркт. За известно време оставих тази мисъл да ме занимава, като се потапях във фантазии за болници и за смъртния одър, а размишленията ми ставаха все по-ужасяващи, отдалечавайки се от предмета, който ги беше предизвикал. Това или пък лекарствата срещу киселини накрая направиха чудото: почти с изненада осъзнах, че болката се беше уталожила.
Почувствах се дори още по-добре, когато си дадох сметка, че сантименталното ми самосъжаление бе убило значителна част от вечерта. Изведнъж сутринта не ми се стори толкова невероятно далечна. Сега вече почти весело запалих лампите, приготвих си бърза вечеря и се замислих как да прекарам остатъка от вечерта. Утехата на телевизията никога не ме беше привличала. Упорствах да не си купувам апарат, като предпочитах четенето или слушането на музика. Или дори оттеглянето в още по-личен свят. Точно последното избрах.
Частната ми галерия се намира в стая без прозорци на първия етаж. Вътре са творбите, съставляващи тайната ми колекция, чието начало беше сложено със закупуването на онази първа кутия за енфие. Отключих и запалих лампите. Беше тихо като в катедрала, отморяващо. Тревогите на деня изчезнаха веднага, щом затворих вратата. Спрях за миг, за да се насладя на усещането.
Зает с мисли за Анна, не бях влизал тук от седмици. Сега сякаш се бях завърнал у дома. Познавах всяка картина, всяка линия до съвършенство, но от това привлекателността им не беше намаляла. Всяка беше еротична по свой собствен начин, някои много силно, други — по-притъпено. Имаше пасторална сцена от осемнадесети век, типична за този вид изкуство във всяко едно отношение, като се изключеше голата гръд на пастирката и ръката на пастиря под фустата й. До нея се виждаше гравюра на Леда, прегърнала лебеда, заровила лице в перата му, докато той пък извиваше шия към гърба й. По-нататък бяха изобразени две голи момичета, легнали в леглото, чувствени и премалели след изживяната страст.
Потопих се в магията, понякога се задържах пред определена творба, друг път само спирах за малко, преди да премина към следващата. Една обаче ме привличаше отново и отново, така че след известно време преместих стол пред нея и седнах да я разгледам по-удобно. На платното беше изобразена двойка, която се любеше пред камината, а иззад един параван някакъв мъж ги наблюдаваше незабелязан. Постепенно забравих за другите картини.
Лицето на наблюдаващия беше прехласнато, както се беше свил зад паравана само на тридесетина сантиметра от мястото, където лежеше двойката. Те, изглежда, не забелязваха присъствието му. Мъжът беше отметнал глава назад в страстта си, а момичето беше затворило очи в екстаз. Едната й ръка беше обвита около врата на любовника, а другата беше протегната очевидно в копнеж. А може би не? Дланта беше обърната нагоре, сочеше към паравана, и спокойно би могла да означава покана. Именно тази двузначност ме очароваше.
Тази протегната ръка променяше цялата картина, приобщаваше наблюдаващия към любовниците и го превръщаше от обикновен воайор в активен участник.
Гледах сцената като хипнотизиран. Момичето се превърна в Анна, мъжът — в Зепо. Фантазията доби очертания, започна да се движи. Аз се свих зад паравана невидим. Приближих се досами протегнатата ръка на Анна. На едно ниво с тях погледнах право в лицето на Анна, когато тя обърна глава. Очите и се отвориха и ми се усмихна…
Дойдох на себе си потресен. Все още бях в стола с лице към сега безжизнената двуизмерна картина. Вратът ме болеше. Разтрих го внимателно с все още размътени от мечтанието мисли. Смътно съзнавах, че нещо ме беше пробудило, и тогава отново чух шума. Глухо, далечно, тихо дрънчене, последвано от притъпено, но силно тропане. Последните остатъци от унеса изчезнаха и аз станах.
Някой наистина тропаше на вратата.
9
Погледнах часовника си и забързах надолу. Беше два часът. Без да се съобразява с напредналото време, тропотът се усили, докато се приближавах към външната врата. Отключих, без да се замислям. Предполагам, че вече знаех кого щях да видя.
Веднага, щом отворих, Зепо се шмугна вътре. Беше подгизнал до кости.
— Имаш ли представа колко е часът? — възмутих се, като хлопнах вратата пред пелената от дъжд. Косата му беше залепнала за скалпа и по лицето му се стичаха струйки. Около него вече се образуваше локва. — Виж какво правиш на килима! — Осъзнах колко глупави бяха думите ми още докато ги произнасях.