Зепо дишаше тежко с изкривени устни.
— Майната му на килима!
Странно, но не бях изненадан да го видя. Нито пък бързах да чуя защо беше дошъл.
— Събуй си обувките и си сипи едно питие в дневната — рекох. — Ще ти донеса кърпа.
Когато се върнах от кухнята, пътеката кални стъпки ми даде да разбера, че Зепо беше последвал поне една от инструкциите ми. Стоеше в средата на дневната с чаша в ръка, очевидно предизвиквайки възмущението ми. Въздържах се и му подадох кърпата.
— Е? Предполагам, че не си дошъл просто на гости?
Зепо ме погледна гневно.
— Той е нормален, мамка му.
Сипах си питие.
— За какво говориш?
— Ами опитай се да познаеш, по дяволите! Къде бях тази вечер?
— Имаш предвид Марти?
— Много бързо се сети, нали? Точно така, Марти. Тази вечер се видяхме както ти искаше, и можеш ли да познаеш? Не е педал. Нормален е. Хетеро. И можеш ли да предположиш какво стана, когато му се пуснах?
Бях удивително спокоен. Дори езикът му не успя да ме раздразни.
— Вероятно всичко това е предисловие, за да ми кажеш, че нищо не е излязло.
Лицето му се изкриви.
— Разбира се, че нищо не излезе, мамка му! Знаех си, че няма да излезе! Изобщо не трябваше да те слушам!
— Доколкото си спомням, първо на първо, ти беше този, който твърдеше, че е обратен, така че не можеш да ме обвиняваш. Отказвам да бъда изкупителната жертва на провала ти.
Чашата на Зепо се разби в стената.
— Не ги подхващай тия или ще ти счупя шибания врат!
Обърна се към мен със свити юмруци и изкривено лице. Учудващо спокоен, отидох до барчето и му сипах ново питие. Занесох му го.
— Опитай се да не запратиш и това. Доста добро малцово е, така че ако толкова много ти се иска да чупиш нещо, кажи и ще ти донеса обикновено уиски в евтина чаша.
За миг не помръдна. После неохотно го прие. Ожесточението му се поуталожи. Седнах.
— Сега, ако мислиш, че си в състояние, защо не ми разкажеш точно какво се случи?
Той се поколеба, после се отпусна в един стол.
— Господи, каква шибана вечер. — Потърка лицето си с ръка. — Срещнахме се в онзи гейклуб в Сохо…
— Трудно ли го убеди да дойде?
— Не особено. Отначало беше малко предпазлив, но аз му казах, че искам да говоря с него за нещо, което не мога да обсъждам по телефона.
— В колко часът беше това? След като Анна му се е обадила?
— Да! Не съм шибан глупак. Та искаш ли да го чуеш или не? — Не отговорих нищо. Той продължи с разширени ноздри. — Отидох в клуба по-рано, за да мога да видя лицето му, когато влезе. Няма начин да не разбереш какво е мястото, но на него не му мигна окото. Дори не трепна. Просто си поръча минерална вода и седна. Тъй че си помислих: Стиви може и да е бил прав.
Отпи, после мрачно поклати глава.
— Както и да е, той попита за какво съм искал да се видим, така че му казах: желаех да се извиня, задето съм се държал като копеле последния път, когато сме се видели, за да остане с погрешни впечатления за мен. — Изсумтя. — Божичко, той да остане с погрешни впечатления за мен. После се появи един стриптийзьор и аз рекох: „Бива си го, нали?“, а той отвърна: „Да, виждал съм го и преди.“ — Зепо разпери ръце, увлечен от разказа си. — Какво би трябвало да си помисля, по дяволите? Рекох си, че ми дава да разбера — пада си и по двата пола. Попитах го къде го е виждал и той ми отговори: в „Пинк Флъмингоу“. Точно там го е забелязал и Стиви. Казах, че не съм ходил на това място, но съм чувал, че е доста хубаво, и някой път трябва да отидем заедно.
Затвори очи.
— Исусе, не мога да повярвам, че се насадих на тия яйца. — Изпразни чашата си и ми я подаде. Напълних я този път с обикновено, а не с малцово уиски.
— И после?
Зепо отпи голяма глътка.
— Той рече: „Не знаех, че ходиш на такива места“, така че аз отвърнах: „Е, с някои неща няма защо да се парадира.“ Той, изглежда, се почувства малко неудобно и ме попита защо му разправям всичко това, но аз си помислих, че само се е смутил, задето са го разкрили. Така че викам си — ох, мамка му, — и додадох: „Защото изревнувах, като те видях с Анна.“ — Лицето му се изкриви при спомена. — Ох, мамицата му мръсна, защо ли те послушах?
— Марти какво отвърна?
Зепо въздъхна дълбоко.
— Започна да дрънка, че според него би трябвало да зная — той не е обратен и неща от тоя сорт. Помислих си, че се преструва, или нещо такова, затова го попитах кого се опитва да заблуждава и продължих — ох, Божичко, — рекох, че Анна няма защо да знае за това.