Отново отпи от уискито.
— Помислих си, че е само още един педал, който се опитва да се самозалъгва, че е нормален.
— Сигурен ли си, че не е така?
— Естествено, че съм сигурен, по дяволите! Лайнцето му гадно започна да се държи закрилнически! Той! Да закриля мен! Не можех да го повярвам! Каза, че съм останал с погрешна представа и че съжалявал, ако е създал такова впечатление, но наистина не бил обратен. Тогава го попитах защо ходи в заведения като „Пинк Флъмингоу“ и познай той какво ми отговори? — Зепо ме погледна със стиснати устни. — Провеждал изследователска работа. Изследователска работа, мамка му! Ходел в различни видове нощни клубове, за да изследва „поведенческите модели“. Не само в гейклубове. Във всички видове. Това било част от шибаната му теза! — Изстреля думата и допи остатъка от уискито на един дъх.
— Може ли да го е използвал като извинение? — попитах аз, без всъщност да си вярвам. Зепо поклати убедено глава.
— Не. Беше ми ясно, че не лъжеше. Така се впрегна, когато започна да ми разказва за това. Аз обаче вече бях спрял да го слушам. Просто не можех да повярвам как се бях унизил.
— Чудя се, каква всъщност е тезата му? — рекох замислено. Зепо ме погледна изненадано.
— Има ли значение, по дяволите? Направи ме на глупак! Дори имаше наглостта да ми каже, че е поласкан! Божичко, сигурен съм, че би трябвало да бъде!
— Успокой се.
— Защо? Току-що бях унизен от този дребосък, и то заради нещо, което отгоре на всичкото не исках да правя! — Прокара ръка през косата си. — Казах ти, че ще сгрешим, но ти не пожела да ме чуеш, нали?
— Вече говорихме за това.
— Майната ти! Ти ли беше този, който трябваше да седи там, докато онова лайно те прави на глупак? Не, просто ме накара да отида и аз да отнеса пешкира вместо тебе!
— Опита ли се да отречеш? — попитах, за да го разсея.
— Как, по дяволите, бих могъл да отрека, след като току-що му се бях пуснал? Просто си седях там като идиот и ми се искаше да си мъртъв. После той заяви, че май ще е най-добре да си тръгва и че няма да каже на никого за „недоразумението.“
— Е, това все пак е нещо.
Втренчи се в мен.
— О, да, голяма утеха. И се хващам на бас, че ще си удържи на думата.
— Мислиш ли, че няма?
— Е, хайде, Доналд! Сериозно ли смяташ, че няма да сподели с Анна? Аз бих го направил. Прекалено добра възможност е, за да я пропусне. Направо си го представям. „О, нали го знаеш Зепо, онзи мъжествения манекен? Пусна ми се, а аз го отблъснах.“ Тогава Анна може да каже: „Ама че забавно, и аз също.“ Погледни истината в очите, Доналд, преебаха ни. — Изправи се рязко. — Къде е тоалетната? Трябва да се изпишкам.
Отговорих, без да мисля:
— На горния етаж, в дъното на площадката.
Той излезе. Замислих се над чутото. По някаква причина не бях изненадан. Като че ли го бях очаквал. Но преди да успея да проследя тази мисъл, една далеч по-важна ми мина през ума. Тоалетната беше на същия етаж с галерията ми. А бях оставил вратата отворена.
Почти изтичах по стълбите. Банята се намираше в далечния край на коридора. Вратата беше затворена. Тръгнах с облекчение към стаята, в която пазех колекцията си, и замръзнах. Зепо беше там и стоеше пред шкафа, върху който се намираше кутията ми за енфие.
Опитах се да говоря спокойно.
— Тоалетната е в края на коридора.
Той се обърна и ми се ухили.
— Знам.
Подканих го:
— Ако нямаш нищо против, бих искал да заключа тук.
— Не сега. Още не съм разгледал.
Усетих, че се разтрепервам.
— Това е частната ми колекция. Не е отворена за посетители.
— Не се учудвам. — Засмя се. — Доналд, ах, ти дърт похотлив мръснико! Пазил си го в тайна, нали?
Тръгнах към него.
— Би ли излязъл оттук?
— Ей, ей, ей, няма защо да ставаш груб. Вратата беше отворена, видях хубавите картини и влязох да ги разгледам. Изкуството е за това, нали? — Погледна гравюрата пред себе си. — Лебедът чука ли я или какво?
— Изчезвай.
— Доналд, не бъди толкова лош. Не им правя нищо. Интересно ми е наистина. Никога досега не съм виждал старинно порно.
— Това не е порнография!
— Е, не е и Енид Блайтън, нали? Има ли отделение „Читателски съпруги“? — Тръгна из стаята. — Господи, виж размерите на тая дебела кучка! Трябваше да ми кажеш, че си падаш по такива работи. Можех да ти намеря нещо истинско. Не като тия порно разлигавени боклуци. Имам предвид, че в повечето няма истинско проникване. А тия кучки приличат на заспали.
— Казах ти да изчезваш!