Погледна ме. Усмивката му беше неприятна.
— Чух те. Но тук ми харесва. Чувствам се като у дома си. — За да го докаже, придърпа стола, в който се бях унесъл преди малко, и седна. — Обаче не искам да те задържам, Доналд. Ти върви, ако желаеш.
Не можех да направя нищо. Колкото повече показвах, че присъствието му ми е неприятно, толкова по-дълго щеше да остане.
— Ако настояваш да се държиш детински, предполагам, че не мога да ти попреча.
— Точно така, не можеш. — Огледа се. — Значи тия неща те възбуждат, а?
— Не по начина, по който, изглежда, ти си представяш. Намирам ги за естетически стимулиращи, ако това искаше да кажеш.
— Глупости, Доналд. Ако се интересуваше само от „естетическата им стойност“, защо ли на всичките се вижда как хората го правят? Или е само съвпадение?
— Не отричам, че са еротични. Но първо и преди всичко това е еротично изкуство, макар че не очаквам да разбереш разликата.
— Значи се опитваш да ми пробуташ, че се интересуваш само от изкуството, не от еротиката? — Засмя се.
— Не бих очаквал някой като теб да разбере какво имам предвид.
— Хайде, хайде, не се ядосвай. Ако се задоволяваш, гледайки порнографски картини, това си е твоя работа. Далеч съм от мисълта да те нарека мръсно старче. — Протегна крака. — Както и да е, да се върнем към работата. Трябва да си уредим сметките, нали?
— Да си уредим сметките ли?
— Точно така. За извършените услуги. — Приведе се напред. — Искам да ми платиш. После ще те оставя да се наслаждаваш на „изкуството“ си на спокойствие.
Изсмях се. Не изглеждаше много неубедително.
— Съжалявам, Зепо, не съм съгласен. Останах с впечатлението, че уговорката ни беше заплащането да стане след свършването на работата.
— Свършена е толкова, колкото може да бъде.
— Да разбирам ли, че възнамеряваш да се предадеш?
— Да се предам? Доналд, за какво, по дяволите, говориш? Няма пред какво да се предавам. Всичко приключи и ти си ми длъжник.
— Длъжник ли? За какво съм ти длъжник? Доколкото си спомням, сделката беше да прелъстиш Анна. Не го направи. После се споразумяхме да направиш същото с Марти. Ти пак не успя. Страхувам се, че не виждам за какво съм ти длъжник.
Отказът ми се дължеше най-вече на желанието да си го върна. Изпитвах садистично удовлетворение от това, че самодоволството му започна да се пропуква.
— Не ми прехвърляй вината за Марти! Това беше изцяло твоя идея!
— Тя обаче се базираше на информацията ти, че е хомосексуалист. Което очевидно не е така.
Пое си дълбоко въздух.
— Виж, достатъчно ме прави на глупак. Ако си мислиш, че ще те оставя да се отметнеш от сделката, забрави го.
— Защо да се отмятам? Наех те да извършиш точно определена работа и ти не го направи. А сега искаш да ти платя за нея? — Знаех, че го предизвиквам, но не ми пукаше. Поклатих глава. — Съжалявам, Зепо, но доколкото виждам, ти си този, който се отмята. С удоволствие ще ти платя — когато свършиш онова, което обеща.
Той разпери ръце.
— О, за Бога! Кажи ми какво друго бих могъл да направя! Хайде, кажи!
— Нямам представа. Затова те и наех.
— Исусе Христе, Доналд, не ме ли чуваш? Виж, следи устните ми — забрави го! Опитах всичко по силите си. Няма достатъчно време за нищо друго. Те се интересуват само един от друг! Това е! Финито!
— И ти си готов да го приемеш?
— Да!
— В такъв случай не виждам защо да ти давам дори пени.
Столът се прекатури, когато Зепо скочи на крака.
— Мамка ти! — Гласът му беше тих, лицето му — сурово. — Е, не съм спал с онази фригидна кучка. Не ми пука. Искам това, което ми дължиш. Сега.
С изумление осъзнах, че беше готов да ме нападне. И тази опасност от насилие накара мисълта, която се бе таила някъде в дъното на съзнанието ми, да започне да си пробива път. Уплашено я отблъснах, като ми се струваше прекалено рано за нея, макар че приемах общата й насока.
— Трябва да кажа, че очаквах много повече от теб, Зепо — предизвиках го аз, давайки си сметка, че поемам по опасен път. — След всичкото ти перчене наистина не мислех, че ще се оставиш да те отхвърлят толкова лесно.
Гледаше ме гневно.
— Наистина почваш да ме вбесяваш, Доналд.
— Усещането е взаимно. Макар че повече съм разочарован, отколкото каквото и да било друго. Не смятах, че си от хората, които си подвиват опашката пред някакъв като Марти. Очевидно съм се обърнал към неподходящ човек.
— Не прекалявай.
Въздъхнах.
— Е, ако си готов да признаеш, че някакво си американско студентче, което ти е наполовината по ръст и е безспорно непривлекателно, струва повече като мъж, може би в края на краищата наистина ще се разделим. Щом не можеш да се справиш дори с такъв съперник, наистина няма да си ми от полза. Ще ти платя утешителна сума. Да кажем — десет процента за това, че си опитал, става ли?