— Е, трябва да опитам.
— Имаш ли представа колко би поискал такъв човек?
— Не, но парите едва ли имат значение, нали?
В гласа й се долавяше неодобрение. Отстъпих пред него.
— Разбира се, че не! Просто имах предвид, че може да не си в състояние да си го позволиш.
— Мога да използвам парите, които спестих за Америка.
Възраженията ми я бяха раздразнили. Побързах да поправя това.
— Няма нужда — рекох. — Само се опитвах да кажа, че ще се радвам да поема разходите. Ако ми разрешиш.
Тя бързо ме погледна.
— О, не. Не мога да приема!
— Защо не?
— Защото просто не мога! Вече направи достатъчно!
— Скъпа ми Анна, не съм направил абсолютно нищо, освен че ти помагах като шофьор. Не бих могъл да те оставя да похарчиш спестеното с толкова труд. Не бих могъл да помогна с нищо друго, но позволи ми поне да направя това.
— Не, Доналд, наистина. Благодаря ти, но няма нужда.
Започвах да се ентусиазирам от предложението си, като се наслаждавах на възможността да проявя щедрост.
— Знам, че няма нужда, но бих искал. Наречи го заем, ако предпочиташ.
— Благодаря, но не мога. Наистина.
— Ако не приемеш, ще ме обидиш. — Анна изглеждаше неуверена. — Моля те!
Подвоуми се още миг, после се предаде.
— Добре. Аз… ами. Благодаря.
Преди смутено да отмести поглед, ми се усмихна с благодарност. И, сигурен бях, с истинска топлота.
Това ми беше достатъчна награда.
Анна се оказа права за това, че човек можеше да намери детективска агенция в „Йелоу пейджиз“. Никога преди не ми беше хрумвало, че е толкова лесно да откриеш нещо такова. Бяха сравнително малко на брой, но все пак повече, отколкото бях очаквал. Направи избора си почти наслуки, като отбеляза онези с по-големите и по-скъпи реклами с надеждата, че това отразяваше професионализма и успеха им. От тях бързо бяха изключени агенциите с мелодраматични имена. Накрая ни остана да избираме между пет, след като Анна изключи една, защото собственикът й изтъкваше „двадесетгодишен“ опит като полицейски следовател.
— Вече знам какво мисли полицията — рече тя. — Щом толкова дълго е бил полицай, няма да е по-различен.
При първото телефонно обаждане на Анна отговори телефонен секретар: тя затвори, без да каже нищо. Вторият телефон се оказа по-обещаващ. Седях в кабинета срещу Анна, докато тя обясняваше накратко какво иска: забелязах, че ръката, която не държеше слушалката, леко трепери. Приключи с „довиждане“ и остави слушалката на вилката.
— Имам среща с мистър Симпсън в четири часа.
— С него ли говори?
— Не, със секретарката. Каза, че той ще отсъства до следобед.
— Ще пробваш ли другите телефони?
Поклати глава.
— Мисля първо да видя какъв ще е този. — Усмихна ми се притеснено. — Да си призная, чувствам се малко странно. Да карам абсолютно непознати хора да търсят Марти.
Веднага се заупреквах.
— Трябваше да ми кажеш! Можех да го направя вместо тебе.
— О, не. Нямах това предвид. Предпочитам да го свърша сама. Но просто ми изглежда… ами. Знаеш.
Кимнах разбиращо.
— Искаш ли да дойда с теб?
— Както желаеш. Не ми се ще да смяташ, че си длъжен. И така правиш достатъчно, а за днес вече те откъснах веднъж от галерията.
Виждах, че не й допада идеята да отиде сама. Фактът, че желаеше да ида с нея, ме стопли.
— Вече ти казах да не се притесняваш по този въпрос. Другото е много по-важно.
— Сигурен ли си, че нямаш нищо против?
— Естествено. Много бих искал да дойда с тебе.
Изведнъж Анна се усмихна.
— Ако Марти знаеше къде ще ходя, би му харесало. Много е запален по старите детективски истории.
— Чел съм едно-две неща на сър Артър Конан Дойл — рекох. — Доста ми харесаха.
— Марти си пада по американската, по-груба школа. Чандлър, Хамет, Джеймс М. Кейн. И други такива.
Като се вземеше предвид всичко, склонността му ми се стори съвсем уместна.
Детективската агенция на Симпсън съвсем не приличаше на литературните си аналози. Офисът на първия етаж във Финчли беше лишен както от разкоша на резиденцията на Холмс, така и от мъжествения аскетизъм на главните квартири на американските частни детективи. Безличната й анонимност би могла да приюти всичко от стъкларска компания до застрахователна агенция. Сложените в рамка сертификати показваха обичайните неясни квалификации. Седящият зад бюрото под тях Симпсън изглеждаше така, сякаш по би му отивало да се занимава с данъци, отколкото с детективска работа.