Зачудих се до каква степен би повлиял, ако това изобщо станеше, върху разследването по изчезването на Марти. Надявах се нищо да не се получи, но бих предпочел тази ситуация да беше избегната. После се зачудих как ли щеше да реагира на новината Зепо.
Реших да не му казвам.
В понеделник обедната почивка дойде и мина без Анна да се е появявала. Открих, че ми беше трудно да се съсредоточа върху ежедневните проблеми на галерията. Дори когато някаква крещящо облечена и ентусиазирана американка влезе, купи една от най-скъпите ми картини и плати в брой, се улових, че съм раздразнен от нахлуването й.
Не бях говорил с Анна отново. В неделя, въпреки отказа й да излезе с мен, се бях отбил да я видя. Но нея я нямаше. Звънецът иззвъня безплодно и от апартамента се носеше онази неопределима тишина, която говореше, че е празен. Тръгнах си, като се чувствах все така потиснат.
Минаваше два, когато тя пристигна в галерията, и облекчението ми, че я виждам, моментално бе пометено от тревогата за онова, което би могло да се е случило.
— Съжалявам, че закъснях. Отне повече време, отколкото очаквах.
— Няма нищо. Свършихте ли някаква работа в посолството?
Тя свали палтото си и го закачи. Движенията й бяха бавни и отмерени, сякаш беше много изморена. Когато отново се обърна с лице към мене, забелязах леки тъмни кръгове под очите й. Зачудих се от колко ли време бяха там.
— Горе-долу — отвърна тя. — Е, има известен напредък. Нещата се пораздвижиха. — Усмихна ми се извинително. — Съжалявам, не съм много на себе си днеска.
— Какво стана?
Тя си пое дълбоко въздух и седна.
— Посолството най-сетне реши да се намеси. Бащата на Марти говореше. Аз само седях там като медуза. Каза им, че е жертвал време и пари, за да дойде тук, така че най-малкото биха могли да приемат положението на сериозно като него. Продължи с това колко неприсъщо е за Марти да направи такова нещо и добави, че ако е необходимо, може да им предостави писмени характеристики от университета и половин дузина други източници, за да подкрепи твърденията си. Както и да е, с две думи, накрая се съгласиха да ни подкрепят пред полицията, ако се наложи. Така че после отидохме там. Бащата на Марти поиска да се види с инспектора, а не със сержанта, с когото бях говорила последния път, и се държа много отвисоко с него. Беше малко неприятно наистина, но подейства, а, струва ми се, това е най-важното. Сега преместиха Марти в графата „от първостепенна важност“. Това означава, че вместо само да го водят в картотеката, полицията ще започне активно да го търси.
— Какво смятат да предприемат? — Надявах се напрежението ми да не се забележи.
— Ще разпратят описанието му из другите участъци, ще се опитат да проследят движенията му. Най-общо казано, ще положат някакви усилия, предполагам. Не знам дали ще има резултат, но поне ще опитат.
Закри очи с ръката си.
— Не знам какво ми става. Би трябвало да изпитвам облекчение, че най-после правят нещо, но не е така. Знам, че е глупаво, но сега, след като полицията го приема сериозно, като че ли всичко става по-реално. Като че ли нещо наистина му се е случило.
Не ми представляваше трудност да я окуража. От онова, което ми беше казала, ставаше ясно, че полицията можеше да си търси до деня на Страшния съд, без да открие нищо.
— Предполагам, че се дължи на стреса — рекох. — Фактът, че полицията е започнала да го търси, не променя нито местонахождението му, нито причината за заминаването му, нали? Означава само, че има по-голяма вероятност да го откриеш по-скоро.
— О, знам, че е така. Просто… — Вдигна рамене. — Е, както каза, вероятно е от стреса. А бащата на Марти с нищо не помага.
— Значи не е станал по-любезен?
— Прав си. Сега повече от всякога съм в черния му списък. В събота вечерта останах да спя у Деби и не се върнах в апартамента до неделя следобед. Позвъни ми около десет минути след като се бях прибрала, за да ме осведоми, че се е опитвал да ме открие от предишната вечер. Не беше за нещо важно, но ми даде да разбера, че не одобрява излизането ми. Не ме обвини направо в изневяра, но беше почти същото. — Поклати глава раздразнено. — Не бих се ядосвала толкова, ако не се случваше за първи път, откакто Марти изчезна. И вероятно изобщо нямаше да отида, ако той не ме беше разстроил толкова много.
Вбесих се, че е могъл въобще да си помисли подобно нещо.